Ave, Dunav. Епос за старата улица "Дунав"

„Васил, 1992

След като кацнал на летище София В съдбовното лято на 1992-ра, Василий Прекрасни се запътил да ни търси. С втората си благоверна съпруга към улица „Дунав“, където преди 22 години ни изоставил. Но не ни намерил в олющената влажна къща под орехите с N=36. От оцелели съседи разбрал, че преди десетина години щастливо сме се изнесли от старата махала на апартамент.

Някъде далеч-далеч на запад от центъра на града, из новите спални комплекси. Както се полага за стари софиянци кореняци, натъпкани в бетонните бункери из предградията. Сред селски черги и престилки по еднаквите кутии етажи, смачкани или с рязани пети обувки пред вратите, свити граждани, гумени цървули, кротки идиоти, лакеи с партиен билет, воайори... С малки мазета, заредени с кисело зеле в бидони или каци от дърво, буркани с консерви домати, зарзавати, мръвки, туршии и компоти от село за зимата. Есен и по празници сред пушеци и ухания на печени чушки и скари по балконите. Делник в общ мирис от яхнии по стълби и коридори, още баници, ракии, зелени салати с лук и оцет, музики с тютюни серт или ориенталски... Из топли пари и ухания на споделени сапуни, шампоани, мокри тела или чесън, още дрисъци и био гърмежи в тоалетните през всички етажи. В почивните дни из грохоти от машини за къртене на бетон и дрезгав шум от лампови телевизори, сред трещящи и подскачащи из кухни и бани перални машини, рожби на развитото общество... А в тихите часове - между крясъци, въздишки и интимни звуци през звънтящи от метала в тях стени. Любезно или във войни с мили съседи побойници, фини интелигенти гамени, активисти с потници, чиновници, нудисти, крадци начинаещи или утвърдени. Омешани като шопска салата в работнически стол... Казано гордо, статисти в новия прогресивен другарски бит, под общ асфалтов покрив за ендемити от новия биологичен вид „Хомо панеликус“. Тоест, човекът от желязо и бетон на светлото комунистическо бъдеще в Източна Европа! Което е в момента... С по-точен нов хабитат - 120-хилядния жилищен комплекс „Люлин“.

Някой му дал нашия телефон, после Васката благодарил с усмивка и си тръгнал. По стар изпитан навик, от къщи право в театъра, при колегите. Да си направят джамборето, жура, купона за негова сметка, чест и слава...

След гърба му като облак прах се разнесла и мълвата.

Чу ли? Васко се върнал от Америка! Васко ма, на Дора... Чу ли? Васко си дойде от Америка!... Васко художника... От Америка!... Блазе им на тия деца! Намъчиха се, ама на – има Господ! Сега ще им потръгне, ще се оправят. Ще!... Васката е кадърен, работлив, направил е парици зад океана... Ееех-х!...

Животът е лирик, мъдрец, пророк, но и комик, простак и голям циник.“

- из книгата

***

Георги-Момчил Попов е изявен ,писател, журналист и фотограф, работил за вестниците "Ехо", "Свободен народ", "Български писател", "168 часа" и др. Магистър по Българска филология и литература от ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", В.Търново, 1985 г.

Чрез прародителите си е жител на София от 1883 година.

Автор е на 7 книги: "Интимности в пейзажа" (1992), "Копринената Мег" (1993), "Танц с вятъра" (1994), "Ерос и Потури" (1996), "София - европейска дестинация" - на BG и EN (2007), "Скритата София" (2023), както и сборника галерия "Голо лято" (2024).

Първият му роман "Копринената Мег" (1993) е в най-престижните библиотеки по света: Бибилиотеката на конгреса на САЩ, Кипитолия, Вашингтон - Library of Congress; в Баварската национална библиотека, Мюнхен -Bayerische Staatsbibliothek Bavarian State Library (BSB); в библиотеката на университета "Харвард", САЩ — Harvard University Harvard College Library.

Новият роман "AVE, DUNAV" е своебразно Дърво на живота, преплело усуканите съдби на няколко рода, впили корени през най-новите 150 години в старата софийска улица "Дунав". Корени здрави, гъвкави и мощни тук на Балканите, но с клони, млади филизи и листа над цялото земно кълбо. От Сидни в Австралия, през Александрия, Маракеш, Париж и Варшава в Африка и Европа, та до Аржентина на юг и Ванкувър в Канада чак на Тихи океан.