Българският театър 1856-2026. репертоарни политики. Постановъчни практики

Книгата проследява историята на театъра в България от създаването му през 1856 г. до настъпващата 2026, когато той отбелязва своята 170-годишнина. Изследването разглежда всички значими факти, личности и процеси в отделните периоди на неговото развитие, като комбинира концептуалния последователен разказ с анализ на емблематични случаи (case studies). Основен фокус са два от определящите елементи на театралния процес – репертоарът и представлението, и, съответно, репертоарните политики и постановъчните практики в българското сценично изкуство.

Излизайки в навечерието на 170-годишния юбилей на българския театър, фундаменталното изследване на проф. д.н. Камелия Николова е и неговата първа цялостна съвременна история.

***

Съдържание

Уводни думи

1.Начало, развитие и периодизация на театъра в България

1.1.Поява на българския театър (1856-1878)

1.2.Изграждане и утвърждаване на театъра в България (1878-1900)

1.3.Създаване на Народния театър и начало на формиране на театралната мрежа в страната (1900-1918)

1.4.Театърът между двете световни войни на ХХ век: модернизация и разцвет на театралния живот

1.5.Театър и идеология (1945-1989)

1.6.Театър и свобода. Българският театър след 1989 г.

2.Репертоарни политики в театъра в България

2.1.Театъралният репертоар от 1856 г. до Освобождението (1878)

2.2.Репертоар и първи прояви на репертоарни политики в театъра след Освобождението (1878-1900)

2.3.Репертоарни политики в българския театър от началото на ХХ век до края на Първата световна война (1900-1918)

2.4.Репертоарни политики в България в периода между двете световни войни (1918-1945)

2.5.Нормативен естетически канон и репертоарна политика в театъра (1945-1989)

2.6.Репертоарни политики в театъра в България след 1989 г. (1989-2026)

3.Постановъчни практики

3.1.Постановъчната практика от 1856 г. до Първата световна война

3.2.Театралната постановка и режисьорът в периода между двете световни войни (1918-1945)

3.3.Нормативният постановъчен канон и режисьорът (1945-1989)

3.4.Постановъчни практики и режисьори в съвременния театър в България (1989-2026)

Заключение

Библиография

Bulgarian Theatre 1856-2026. Summary

***

Камелия Николова е професор по история на европейския и българския театър в Института за изследване на изкуствата към Българската академия на науките и в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. тя е доктор (1993) и доктор на науките (изкуствознание 2004). Гост-преподавател в НХА, НБУ и чужди университети. Автор е на десет книги, между които „Другото име на модерния театър“ (1995), „Експресионистичният театър и езикът на тялото“ (2000), „Модерната европейска драма в Народния театър между двете свветовни войни“ (2004), „Театърът на границата на XX и началото на XXI век“ (2007), „История на българския театър. Т.IV“ (2011, в колектив), „Българският театър след 1989 и новата британска драма“ (2013;2018), „Театърът в началото на XXI век“ (2015), „Режисьорите в европейския театър“ (2021) и на много глави от колективни томове, студии и статии в български и международни издания. Нейни текстове са публикувани на повече от десет езика.