Божественото и човешкото в разказа за Вавилонската кула (Бит. 11:1-9)

Монографията на доц. Ивайло Найденов изследва разказа за Вавилонската кула като напрежение между човешкия стремеж към самовъзвеличаване и божествената промислителна намеса. Чрез текстова и литературна критика, екзегеза и история на рецепцията тя показва как този кратък текст е оформял богословието, културата и етичните представи на юдейския и християнския свят. Изследването подчертава, че Божието действие не е наказателно, а превантивно. Монографията проследява как мотивите за единство, общо начинание, прогрес и цивилизация се пречупват различно в религиозната, философската и художествената традиция. В заключителната част е предложена оригинална „икономическа екзегеза“, която чете разказа за Вавилонската кула като богословска критика на централизирани мегапроекти, глобални структури и стремеж към тотално управление — прочит, който подчертава актуалността на библейския текст в съвременния свят.

Завършекът противопоставя Вавилон на Петдесетница като два модела на единство — без Бога и в Бога. Така перикопът за Вавилонската кула се разкрива не само като древен етиологичен разказ, а като богословско огледало на човешката цивилизация и като трайна херменевтична матрица за разбиране на напрежението между амбицията и смирението, общността и властта, човешкия проект и Божия промисъл.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Увод

Текстът на перикопа Битие 11:1–9 (текстова критика)

Преводите на разказа за Вавилонската кула

Септуагинта

Арамейски преводи

Вулгата на бл. Йероним

Текстът на старобългарски и църковнославянски език

Разказът като текст (литературна критика)

Граница на текстовата единица – начало и край

Хомогенност на текста

Редакционна история на перикопа

Тълкувание на текстовата единица

За Кулата през вековете

В таргумите и мидрашната литература

Йосиф Флавий за Вавилонската кула

Екскурс: „Свитъкът за войната“ (lQM 10,8–15)

Нимрод – строителят на Вавилон

Алегорезата на Филон Александрийски

Раннохристиянско разбиране на перикопа Битие 11:1–9

Морализацията на разказа при ранните апологети

Оригеновата алегория на разказа за Вавилонската кула

Единството на Църквата и разединението при Кулата

Една омилия на св. Йоан Златоуст

Високомерието на Вавилон

Богословската интерпретация на Битие 11:1–9 на Запад

Следите на Кулата

Мотивът „Вавилонската кула“ в „дифузното богословие“

Образът на Кулата в изкуството

Вавилонската кула в архитектурата

Опит за една икономическа екзегеза

Епилог: Петдесетница – възстановеното единство

Заключение

Използвана литература

Summary