Фототипно издание • Автори: Константин Косев, Николай Жечев, Дойно Дойнов

"История на Априлското въстание" се появява през 1907 г. През следващите години интересът към тази тема още повече нараства. Тя е обект на проучване в множество публикации - монографични трудове, научнопопулярни очерци, студии и статии, в които се изясняват едни или други страни на въстанието. Десетилетия наред много автори - професионални историци, ентусиазирани любители родолюбци, политици и общественици от всички поколения, дават своя принос в това отношение. По-известни обобщаващи трудове, специално посветени на това събитие, са публикациите: на Г. Бакалов - "Априлското въстание и Бенковски" (1938 г.); на Хр. Гандев - "Априлското въстание 1876 г." (1956 г.) и второто издание през 1974 г.; на К. Косев и Н. Жечев - научнопопулярният очерк "Априлското въстание 1876 г." (1966 г.); сборникът с доклади и съобщения от юбилейната научна сесия в София през 1966 г. по случай 90-годишнината от въстанието - "Априлското въстание 1876-1966" (1966 г.); на К. Косев, Н. Жечев и Д. Дойнов монографията "История на Априлското въстание 1876" (1976 г. и 1986 г.); на И. Митев "История на Априлското въстание 1876", т. I (1986 г.) и т. II (1988 г.) и др.

Отделни моменти и редица проблеми, свързани пряко или косвено с въстанието, се разглеждат също в трудовете на Д. Благоев, Ж. Натан, Т. Павлов, Ив. Хаджийски, Ал. Бурмов, Хр. Христов, Д. Косев, Ив. Унджиев, Н. Тодоров, Г. Тодоров, Кр. Шарова, Н. Генчев, Хр. Йонков и много други.

В порядък на най-обща преценка може да се каже, че направеното до този момент за изясняване на Априлското въстание като крупно събитие в новата ни история е огромно по обем и богато по съдържание. Ала същевременно прави впечатление, че главните приноси имат ясно изразена емпирична насоченост и се отнасят преди всичко до неговата фактологическа характеристика. В литературата се срещат обаче и редица принципни въпроси, свързани с обяснението на отделни проявления и цялостното осмисляне на събитието, които все още не са обосновано и убедително изяснени. Става дума например за такива възлови проблеми, свързани с причините, характера, движещите сили и политическите му резултати, по които се изразяват различни и дори често пъти разнопосочни становища. Дискусията по тези проблеми се дължи на съществуващите различия в подхода към темата и начините на нейната интерпретация. Пъстротата на изразените становища е до голяма степен обяснима, защото трактовката на подобно сакрално историческо събитие е винаги тясно свързана и неизбежно е обременена от идейно-политическите пристрастия, от равнището на професионалната историческа квалификации и от патриотичната романтично-емоционална нагласа на всеки автор.

...

Въпросът за политическите резултати от Априлското въстание е пряко свързан с неговите международни измерения, т. е. с вписването му във водовъртежа на "голямата политика". Това е също един от проблемите, който не е достатъчно изяснен в историческата литература.

Сравнително малко са национално-освободителните въстания от този тип в новата история на човечеството, които биха могли да се похвалят с подобни резултати. Известни са например злополучните въстания на поляците през 1831 и 1863 г., на унгарците през 1848 г. и много други, които въпреки сравнително силната им въоръжена изява не постигат политическите си цели. Такъв е случаят и с нашето Илинденско-Преображенско въстание през лятото на 1903 г. То по нищо не отстъпва на Априлското въстание във военно отношение и дори може би го превъзхожда, но се оказва безперспективно в политическо отношение и завършва като трагедия.

Ясно е следователно, че политическият успех на такова въстание не зависи само от неговата военна интензивност, а главно от начина, по който се вписва в "голямата политика" на международната арена. В това отношение нашето Априлско въстание се оказа щастливо. Неговата кауза е печеливша, въпреки относително скромните му въоръжени възможности за изява. То попада в зоната на мощния циклонален политически вихър над Централна Европа в края на 60-те и началото на 70-те години на XIX в., който оказва силно въздействие върху политическия барометър на Балканския полуостров. Под влияние на този именно циклонален вихър настъпва рязка дестабилизация в европейското статукво. Динамизацията в международните отношения е свързана с напористите действия в Прусия за създаване на обединена германска държава в центъра на Европа. Появата на обединена Германия и нейното утвърждаване като велика сила на международната арена разрушава дотогавашните съюзни структури и предизвиква радикални промени в политическата конфигурация между силите. Това неизбежно се отразява и върху Източния въпрос. Традиционните съперници на Балканите за наследството на "болния човек" край Босфора са сериозно смутени от растящата мощ на новопоявилата се велика сила и нейните дръзки претенции за лидерски позиции на стария континент.

...

Настоящото ново издание на нашата монография за Априлското въстание е подготвено по повод неговата юбилейна 130-годишнина. Целта ни е да освежим спомена за това съдбовно събитие в нашата нова история, като се опитаме да разширим, обогатим и уплътним още повече неговата цялостна панорамна характеристика. С оглед на това тук са систематизирани и обобщени всички резултати от проучванията на множество изследователи на въстанието през последните години. Същевременно наред с фактологическите допълнения и редица уточнения на някои детайли правим опит за една нова интерпретация в осмисляне то на това крупно събитие, като се постараем да превъзмогнем вкоре¬нените шаблонни представи и преднамерени тенденциозни становища по редица важни въпроси от принципно естество. Надяваме се, че пред¬ложената трактовка на въстанието ще спомогне за по-адекватното му възприемане и ще стимулира бъдещи изследвания.

София, 14.02.2006 г.

Константин Косев