Хълмът на бедата

Артър Кристофър Бенсън (1862–1925) е английски писател с богато творчество. Автор е на повече от 100 книги с разнообразно жанрово съдържание – есета, поеми, биографии, литературна критика, разкази с фантастична тематика и т.н. Писателската му кариера се развива едновременно с академичната. Дългогодишен преподавател е в колежа „Итън“, ректор e на колежа „Магдален“. Негов е текстът на може би най-известната патриотична песен на Великобритания: „Земя на надежда и слава“.

На българските почитатели на класическия хорър са добре познати разказите на М. Р. Джеймс. Подобно творчеството на автори като Алджърнън Блакуд, Ричард Молдън, Алън Мънби, Едмънд Суейн и Хю Уолпол, творчеството на А. Бенсън също е силно повлияно от това на Джеймс, а той е сред най-близките му приятели и сподвижници.

Настоящото издание е сборник на творбите, с които Артър Бенсън остава в сърцата на съвременните читатели – разказите му за призраци и духове, написани в стила на класическата викторианска традиция. Изданието е първо на български език и е изчерпателно за произведенията му за свръхестественото. Поместените творби са публикувани в две негови книги издадени приживе, допълнени са и от две новели издадени посмъртно. Много от тях са блестящи образци на литературата за тайнственото, отвъдното и необяснимото, превеждани на различни езици, представяни в антологии на майсторите на ужаса по цял свят.

***

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Базил Недърби

Последният кодрант

Менестрелът Пол

Островите на залеза

Размахването на меча

Ренат

Къщата с прохода

От морските дълбини

Верността на острието

Хълмът на бедата

Сивата котка

Червеният лагер

Светлината на тялото

Змията, Прокаженият и Сивият скреж

Брат Робърт

Затвореният прозорец

Братята

Храмът на смъртта

Гробницата на Хейри

Серда

Лин

Заключителни строфи

***

„Освен английски писател и учен, Артър Кристофър Бенсън e и двадесет и осмият ректор на основания като общност за млади монаси през далечната 1428 г. колеж „Магдален“ в Кеймбридж, Англия.

Роден е на 24 април 1862 г. в пределите на Колежа „Уелингтън“, в Кроуторн, графство Бъркшър, като едно от шестте деца на Едуард Уайт Бенсън (14.07.1829 – 11.10.1896) – архиепископ на Кентърбъри от 1883 г. до смъртта си през 1896 г. Баща му е един от съоснователите (заедно с Брук Фос Уесткот) на Кеймбриджката „Асоциация за духовно изследване“, известна неофициално като „Кеймбриджко общество за призраци“, сформирано през 1851 г. в колежа „Тринити“, чиято основна дейност става да събира и изучава истории за духове. Според дневниците на писателя Хенри Джеймс, идея да напише новелата „Примката на призрака“ (1898 г.) му дава именно Едуард Бенсън по време на тяхна среща в двореца Адингтън състояла се на 10 януари 1895 г. Майката на Артър Бенсън и съпругата на Е. У. Бенсън – Мери Седжуик Бенсън е сестра на именития английския философ от утилитарната школа Хенри Седжуик.

Изтъкнати членове на английското аристократично общество, родителите на Артър отглеждат шестима наследници, трима от които (Артър и двамата му по-малки братя Едуард Фредерик Бенсън и Робърт Хю Бенсън) са известни както приживе така и след смъртта си автори на разкази за призраци написани в стила на класическата викторианска традиция.

През 1874 г. Артър Бенсън печели стипендия и започва обучението си в колежа „Итън“, а през 1881 г. продължава образованието си в Кралския колеж в Кеймбридж. През 1885 г. се завръща в „Итън“, където преподава до 1903-та. През 1904 г. става лектор по английска литература в „Магдалин Колидж“, а от декември 1915 г. до смъртта си през 1925 г. е и ректор на колежа.

Първите си есета публикува през 1896 г. и впоследствие става автор на повече от седемдесет книги. Пише поезия, разкази, романи, литературна критика, биографии и др. Автор е включително на животоописание посветено на собствения му баща, публикувано през 1899 г. Заедно с лорд Ешър, А. Бенсън работи върху редакцията на кореспонденцията на кралица Виктория, която се появява на бял свят през 1907 г. Оставя и един от най-дългите писателски дневници писани някога – 180 тома, съдържащи около четири милиона думи. Литературната му критика върху произведенията на Данте Габриел Росети, Едуард Фицджералд, Уолтър Патер и Джон Ръскин се нарежда сред най-добрите му произведения.

Може би най-познат за своите съвременници е като автора, написал текста на одата посветена за коронацията на крал Едуард VII и кралица Александра през 1902 г. – „Земя на надеждата и славата“ – една от най-популярните патриотични песни на Великобритания.

Освен с всички свои безспорни академични и литературни постижения остава в историята на литературата като виден представител на авторите написали класически истории за призраци. Тези му творби са събрани основно в два тома: The Hill of Trouble and Other stories (1903 г.) и The Isles of Sunset (1904 г.). Вдъхновени от учениците му и посветени също на тях, те са написани под формата на морални алегории. През 1911 г. от печат излиза Paul the Minstrel and Other stories, която обединява съдържанието на предишните два тома.

Артър Бенсън умира от сърдечен удар едва 63 годишен на 17 юни 1925 г., и е погребан в гробището „Св. Джайлс“ в Кеймбридж. След смъртта му неговия по-малък брат Едуард Ф. Бенсън намира непубликувана колекция с истории за призраци и включва две от тях в книга – Basil Netherby публикувана през 1927 г., която съдържа разказите Basil Netherby и The Uttermost farthing. Съдбата на останалите му намерени творби остава неизвестна.

Добре дошли в призрачния, приказен свят на Артър Кристофър Бенсън!“

- Тихомира Трифонова, преводач, из предговора