"Основният проблем при превод на богослужебните текстове от църковно-славянски език на български е неговата неточност и несъответствие. Повечето от преведените богослужебни текстове не са коректни и не съответстват по смисъл на оригинала, или пък предават смисъла му като свободна интерпретация на преводача, често по такъв описателен начин, че вместо превод се получава преразказ. Преразказно направеният български превод е свободен превод, който няма качества да се ползва вместо църковнославянските богослужебни текстове, тъй като не е текстът на светците-песнописци, а преводаческа преправка на този текст.

Принципът на превод в настоящата книга е точното предаване на смисъла на църковнославянския текст с буквално по възможност придържане към него. Текстът се предава едно към едно, без добавка на несъществуващи думи и без изпускане на наличните. Словоредът е предаден така, че да е максимално близък до естествения начин на говорене в българския език. Отклонение от буквалния превод има само там, където го налага коректното предаване на смисъла (тъй като то е най-важното), но при това възможно най-малко. Така читателят ще е сигурен, че чете думите на свети Андрей Критски, а не някакъв преразказ на тях. В това той лесно може да се убеди, като сравни българския превод с успоредния на него църковнославянски текст.

Настоящият превод няма за цел да измести църковнославянския текст на Великия покаен канон, а има за цел да го обясни, да го направи близък и понятен, и да разкрие неговата красота и дълбочина. Излагането на двата текста заедно дава възможност на изучаващите църковнославянски език да напреднат в познаването му. Това е важно, тъй като той е език на Църквата, език на голямо множество светци, език на богослужението, на древността и на светостта. И както не е възможно днес някой например да е добър ИТ специалист без да знае английски език, така не е възможно някой да живее в славяноезична поместна църква и да е добър познавач на Православието без да познава църковнославянския език.

За човек, който не е много добре запознат със Свещеното Писание, е затрудни-телно да разбере за какво се каем по време на четенето на Великия покаен канон на свети Андрей Критски. В него се споменават хора и събития от библейската история, за които някои може би никога не са чували. Кои са всички тези хора, какво се е случвало с тях и как то е свързано с нашия живот и с нашето покаяние пред Бога?

За да може читателят да разбере това, в настоящия български превод на Великия канон са поместени под линия кратки обяснения на някои по-трудни за разбиране места от текста, които са свързани с лица или събития от старо заветната и новозаветната библейска история.

Великият покаен канон на св. Андрей Критски се чете на великото повечерие, разделен на четири части: съответно в понеделник, вторник, сряда и четвъртък на първата седмица на Великия пост. Според Йерусалимския типик се чете в началото на повечерието, както е даден в Постния триод и в настоящата книга, а според Синодалния типик на БПЦ се чете на повечерието след славословието.

Целият Велик покаен канон се чете в четвъртък на петата седмица на Великия пост: според Йерусалимския типик - в сряда вечерта на утренята за четвъртък (която започва „в четвъртия час на нощта“, т.е. в 22 ч.), а според Синодалния типик - в сряда вечерта на малкото повечерие."

- из предговора