Измеренията на битието. Изясняване на понятията предвечност, време, вечност. Календарът и отстъплението

„В своя житейски път, човекът се сблъсква с такива понятия като минало, настояще и бъдеще. Тях той е определил във филологията със глаголни времена.

С миналото се занимава историята.

Със злободневието на настоящето се занимават физиката и обществените науки.

Бъдещето е обект на мечти и прогнози, за което философията измисли даже нова наука - футурологията.

Всяко нещо може да бъде разгледано от различни гледища, с тези гледища да стигне до различни изводи и заключения. Задачата на философията е да обобщи тези гледища и да обясни битието, което тя още не е направила, предвид на разнопосочните и разностранните мнения на различните философи и аспекти (гледища) на различните философски системи и методи. Нещо повече, съвременната философия напоследък даже абдикира от предназначението си и се отказа от основния си въпрос за обяснението на битието, като заяви, че важна била гносеологията, тоест натрупването на знания, сиреч информация за света, та след това да се заеме с обобщаването на събраното. С други думи, това е признание на философията, че нищо не знае.“

- из книгата