Политическата криза в България 2021-2023 г. Избори, изборни системи и структура на парламентарното управление

Второ, допълнено и преработено издание

„Д-р Иван Винаров очевидно притежава ярък пиетет към аристократичния научен стил, което означава само едно: високообразована научна стилистика, грамотен книжовен език и разбираем изказ на думите при осветляването (и разясняването) на комплицирана правно-политологична материя. Това е изключително постижение на автора, защото буквално се броят на пръстите на едната ръка младите изследователи обществоведи, които пишат напълно разбираемо (по сложна проблематика).“

- проф. д.п.н. Георги Л. Манолов

***

Съдържание

Предговор. Политическата криза в България (2021-2023) - за необходимостта от радикални реформи в изборните системи и парламентарното управление

Въведение

Първа глава. Парламентарните и президентските избори 2021-2023

1.Парламентарните избори през 2021 г.

1.1.Българският парламент - конституционни и законови основи за избора на народно представителство. Електорален и метаелекторален цикъл

1.2.Двадесет и първите демократични избори - за 45-о Народно събрание (04.04.2021 г.)

1.3.Двадесет и вторите демократични избори - за 46-о Народно събрание (11.07.2021 г.)

1.4.Двадесет и третите демократични избори - за 47-о Народно събрание (14.11.2021 г.)

2.Президентските избори през 2021 г.

2.1.Президентът на Република България - избор на държавен глава

2.2.Вицепрезидентът - позициониране и правомощия

2.3.Двадесет и четвъртите демократични избори - за президент и вицепрезидент на Република България (14 и 21.11.2021 г.)

3.Парламентарните избори през 2022 и 2023 г.

3.1.Двадесет и петите демократични избори - за 48-о Народно събрание (02.10.2022 г.)

3.2.Двадесет и шестите демократични избори - за 49-о Народно събрание (02.04.2023 г.)

4.Обобщение: някои основни проблеми на българския изборен процес

Втора глава. Моделиране на парламентарната институция и на изборните системи за национални вотове в Република България

1.Моделиране на парламентарната институция на България

1.1.Методът на моделирането

1.2.За редуциране на представителния корпус в българския парламент

1.3.Народно събрание с еднопалатна структура

1.4.Народно събрание с двупалатна структура

1.5.Великото народно събрание

2.Моделиране на изборните системи за парламентарни избори в България

2.1. Нови изборни системи за еднокамарен парламент

2.2. Нови изборни системи за двукамарен парламент

2.3. Нови изборни системи за Велико народно събрание

2.4.Промяна на изборния модел на президентски избори

3.Българската традиция в изборите за Европейски парламент и прякото участие на гражданите в държавната власт по време на криза

3.1.Изборите за Европейски парламент - българският опит

3.2.Варианти на изборна система за членове на Европейския парламент

3.3.Инициативи за произвеждане на народни допитвания във време на политическа криза

4.Обобщение: накъде ни насочват цифрите и процентите

Заключение

Приложения

I.Държавните символи на Република България

1.Конституцията на Република България

2.Гербът на Република България

3.Националното знаме на Република България

4.Държавният печат на Република България

5.Химнът на Република България

6.Столицата на Република България - град София

7.Другите държавни символи на България

II.Правителства по време на политическата криза в България

1.97-ото правителство на България: служебен кабинет на Стефан Янев, управлявал страната 127 дни (12.05. - 16.09.2021)

2.98-ото правителство на България: служебен кабинет на Стефан Янев, управлявал страната 88 дни (16.09.- 13.12.2021)

3.99-ото правителство на България: служебен кабинет на Кирил Петков, управлявал страната 232 дни (13.12.2021 - 2.08.2022)

4.100-ното правителство на България: служебен кабинет на Гълъб Донев, управлявал страната 185 дни (2.08.2022 - 3.02.2023)

5.101-вото правителство на България: служебен кабинет на Гълъб Донев, управлявал страната 123 дни (3.02. - 6.06.2023)

III.България, политическата криза и световните индекси

1.Индекс за демокрацията на Звеното за икономическо разузнаване на „The Economist“

2.Индекс за свобода на медиите на „Репортери без граници“

3.Индекс за медийна грамотност на Институт „Отворено общество“

4.Индекс за човешкото развитие на Организацията на обединените нации

5.Глобален индекс за иновации на Световната организация по интелектуална собственост

6.Индекс за възприемане на корупцията на „Прозрачност без граници“

Използвана литература

Списък на таблиците

Списък на фигурите

Списък на съкращенията

Contents

***

Иван Стойчев Винаров е роден на 30 август 1985 г. в Свищов. Средно образование завършва в ПГСУАУ „Атанас Буров" - Силистра. Преподавател по политически науки в катедра „Политология" на УНСС. Доктор по политология (2015), главен асистент (2018). Специализирал е дистанционно в американски университети по теория на демокрацията и конституционно право (2013 - 201А). Участвал е в съвместни проекти на УНСС и ЕС (2013 - 2015). Реализира практика в Свободния университет в Брюксел (VUB, 2013) и в Централноевропейския университет в Будапеща (CEU, 2014).

Доказан специалист по темата за изборите и изборните системи и автор на множество публикации по други тематики в политологията. Член е на Македонския научен институт в София (МНИ) и на Тракийския научен институт (ТНИ) при Съюза на тракийските дружества в България (СТДБ). През годините е редовен участник в събитията и научните прояви на най-реномирания частен университет в България - Академията по национална и информационна сигурност (АНИС) - Пловдив. Един от основателите на Научноизследователския център за политологични изследвания към УНСС. Част от авторския колектив на енциклопедиите „Министър-председатели, министри и висши представители на законодателната Власт - преподаватели и випускници на УНСС“ (2020) и „Видни финансисти, мениджъри и бизнес лидери - преподаватели и Възпитаници на УНСС (1920-2025)“ (2025). Автор на монографиите „Българската изборна система от Освобождението до днес. История, тенденции, модели за усъвършенстване“ (ВУСИ, 2021) и „Великодържавни доктрини и национализъм на Балканите. Исторически и съвременни аспекти“ (ВУСИ, 2024).