Възвишена любов. Избрани разкази

Сборникът включва 10 неиздавани у нас разказа на Брам Стокър, които демонстрират майсторството му в различни жанрове и направления – от готика до реализъм и сатира. Всъщност тук е представен само един негов хорър разказ – откритият едва преди десетина години „Джибит Хил“, който смесва свръхестественото с мистичното, пасторалното и тривиалното в най-добрите традиции на „страшната“ литература. Останалите девет истории залагат на хумора, драматизма и романтиката, като централна тема в повечето е любовта.

Въпреки това част от тях съдържат характерните за автора на „Дракула“ готически елементи, а хуморът понякога е черен (в „Човекът от „Шоръкс“ една темпераментна ирландска вдовица дава незабравим урок по добри маниери на безочлив, самовлюбен англичанин, който предизвиква едновременно смях и студени тръпки).

„Принцът на розите“ пък е вълшебна приказка, съчетаваща библейския мит за Давид и Голиат с типични за фентъзито мотиви и тропи.

Ще успее ли героят от „Потънали съкровища“ да извади под носа на бурното море железен сандък, който ще му позволи да спечели ръката на своята любима? Защо хазяинът на младо семейство настоява толкова упорито да му помогне с ремонта? Какви тайни може да крие една обикновена бърсалка за прах?

И не на последно място: каква е най-възвишената любов според Стокър?

***

Ейбрахам „Брам“ Стокър (1847-1912) е ирландски писател, спечелил слава като автор на романа „Дракула“.

Роден е на 8 ноември 1847 г. в крайбрежното село Клонтарф (днес квартал на Дъблин). Той е третото от седемте деца в семейството на Ейбрахам и Шарлот Стокър. Брам е прикован на легло от болест през първите 7 години от живота си. Успява да се излекува напълно и дори практикува успешно спорт в училище. Учи история, литература, математика и физика в Тринити Колидж в Дъблинския университет.

Започва да се интересува от театър. Става театрален критик в „Дъблин Ивнинг Мейл“. Веднъж дава хвалебствено ревю за ролята на Хамлет, изпълнена от Хенри Ървинг. Ървинг го кани на вечеря и така двамата стават приятели.

През 1878 г. се жени за Флорънс Балком, дъщеря на подполковника Джеймс Балком. Тя е популярна красавица, която по-рано била ухажвана от Оскар Уайлд. Двамата се местят в Лондон. Година по-късно се ражда единственото им дете, което кръщават Ървинг Ноел Торнли Стокър. В Лондон Брам Стокър започва да менажира „Lyceum Theatre“ – позиция, която запазва 27 години. Запознава се със сър Артър Конан Дойл и се оказва, че двамата са далечни роднини.

Стокър става известен покрай актьора Ървинг. Двамата обикалят Обединеното кралство и САЩ за представления. В Америка Стокър се запознава с президента Теодор Рузвелт и своя литературен идол Уолт Уитман.

През 1890 г. излиза първата му по-известна книга – „The Snake’s Pass“. Няколко години по-късно се запознава с унгарския пътешественик и писател Армин Вамбери. Смята се, че вдъхновение за „Дракула“ са били мрачните истории на Вамбери за карпатските планини. Макар книгата да има успех, тя нашумява години след неговата смърт. Стокър публикува и още два по-известни романа на ужаса – „The Lady of the Shroud“ и „The Lair of the White Worm“. Освен „Дракула“ на български са преведени още творбите му „Гостът на Дракула“, „Украшението със седем звезди“ и „Принцът на розите“ – произведение, писано заедно с Оскар Уайлд.

Брам Стокър умира на 20 април 1912 г. в Лондон, Англия. Точната причина за смъртта му не е известна, като някои биографи смятат, че става въпрос за вариация на сифилис.

След смъртта си Стокър се утвърждава като важна фигура в литературата. Образът на Дракула е многократно използван в различни телевизионни, литературни и кино продукции. На негово име Асоциацията на писателите на хоръри учредява годишната литературна награда за хорър „Брам Стокър“.