Как НЕ станах бракониер /Разкази/

„Любовта живее в човешките сърца. Онази обич към живото, към природата, която те буди нощем и те кара тежко да дишаш. Дето знае „кривиците и правиците“ на човешката душа.

Такава страст струи от разказите на Първан Киров. И той с майсторлък я изважда на светло, показва я и я вплита във всяка история.

И всяка случка е като хляб - хем те засища, хем понякога трудно я преглъщаш, защото е толкова близка и истинска, че усещаш тежестта й като пръст на спусъка, дето си дръпнал... или не си.

Историите са толкова живи, че чак съчувстваш на героите, които са изправени пред поредното предизвикателство от иначе така подредения им живот. И болката е реална, и тъгата, и смехът. Че какво е животът без горчилката? Как ще вкусиш щастието, ако не ти е било тежко, ако не си преодолявал тъги и неволи. Четеш ли, все ще ти трепва под лъжичката. И сърцето ти бие и се гневи на всеки престъпен човешки и нечовешки закон.

Всичко това е от любов! Неподправена и справедлива! Към хората и към онези, с които делим гората.

Така пише своите разкази Първан Киров. От дълбините на голямото си човешко сърце. И заради такива като него има утре...”

- Диана Димитрова, гд. редактор на списание „Лов и куче”