Историкът

Милиони читатели по света познават сензационния роман "Историкът", превърнал се в задължително четиво и заел първо място във всички американски класации на бестселъри.

Легенди и факти, минало и действителност, Европа и Америка се преплитат, сливат и разделят във въображението на писателката Елизабет Костова и в историческия и поглед, вечно раздвоен между доброто и злото, мира и войната, любовта и омразата.

"Драги мой, злощастни приемнико,

Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявам отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете си, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би - още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера - може би докато ти пиша или в хода на следващите събития." – 12 декември 1930г. Тринити Колидж, Оксфорд

Дракула е жив!

Някой да си е мислил обратното? Ако е така - да награби "Историкът" на Елизабет Костова (изд. "Сиела"). Е, четем и на български дебюта на американската писателка, която заобичахме заради фамилията.

Навикналите на дъвката "Дан Браун" получават нова занимавка: взривопазарна смес от история, мистика, хорър, балканска екскурзионна екзотика в стил "Дискавъри". Героите преследват Влад Цепеш, той преследва тях - в планини, манастири и най-често в мрачни библиотеки. И от време на време ги хапе по врата - в 100-ина от 726-те страници у нас. Характерна североамериканска линия: те спасяват човечеството от него. Има и характерна латиноамериканска. Накрая го откриват, познайте къде - в България. Някой да се е съмнявал? Нашата снаха Костова изповядва: "Бях на върха на щастието... изведнъж осъзнах, че през прозореца виждам България". Благодарим.

в. Сега, 3.12.2005