В спешното на историята

„В първи курс нашият проф. Дафин Тодоров по западноевропейска и американска журналистика ни връчи един списък с книги „за домашно". „За да не бъркате Великата френска революция с Парижката комуна, че да ви се смеят патките“, каза. И добави хитро - „Това - като начало“. Реших да подредя книгите една върху друга. Книжният обелиск растеше и растеше, стана по-висок от мен, стъпих на малкото столче, после на големия стол, после на една стълба... Това - като начало.

Този градеж се оказа любимо занимание на повечето ни преподаватели. Така се става журналист, казваха, инак ви чака ролята на обслужващ персонал или на обикновен цитатник. И като казваха „цитатник", поглеждаха многозначително към бъдещите международници.

Сега пред нас е книгата на един международник. Обикновено журналистите не си водят дневници. Дневниците се пишат сами. Всеки ден.

Когато един журналист реши да събере свои публикации в едно томче, то си е тегава работа. Особено ако е международник. При това във всекидневник. Това са стотици публикации! Всеки ден на еди-коя си страница има едни 50 реда, едно квадратче, главният редактор пита „Къде е международният коментар?", а новината е изтекла преди 5 минути и трябва да превключиш светкавично, да видиш фактите зад дипломатическата словесност, да уловиш историческите аналогии, защо-то нищо не е само по себе си, и накрая - Уф! Успях! - и си ни жив, ни умрял.

Юри Михалков (да не се бърка с Михалков!), авторът на тази книга, много добре познава цялата луда въртележка. Тая лудница оставя след себе си не просто текстове, написани за отрицателно време. Оставя Памет. Оставя Документи. Във времето, на времето и за времето. Ако си останат в страници! вестника, ще потънат и ще изчезнат. Заедно с автора. Затова е отрадно, когато един журналист се пребори със своя скепсис и пресее, и събере макар и малка част от стотиците реплики, коментари, анализи. Всеки текст е фрагмент и свидетелство за света, в който живеем.

„Това е първата ми и много вероятно е да остане единствената ми книга. Много ми се искаше да не бях я писал заради първопричините за написването й“, казва авторът.

Първопричината е още в заглавието - „В интензивното историята или Преди да изчезнем".

Това е заглавие-предупреждение. То не е покана за чалга-дискотека. То не вещае нищо добро. Нищо добро за нас. За нас, за нашата държава, за всеки един от нас. В света и в бъдещето на света.

Може би по тази причина авторът е избрал една необичайна композиция. Книгата има четири части и всяка част почва с най-новия, най-последния до момента анализ и в ви назад, към по-ранни текстове. Една хронология наопаки. Времето тече наобратно. От днешния ден към предишни) и по-предишния, и още по-предишния. Към източника на едно всеобщо усещане за нашия провал. Провал във всякакъв смисъл. Едно безкрайно и гневно пътуване през един безкраен тунел, безкраен и тъмен, и даже светлините на насрещен влак не се виждат...

Такива книги не получават букъри и пулицъри. Те са документ. А документите са упорито нещо. Остават.“

- Велислава Дърева, из предговора