Мару и Заека

„Мару и Заека“ е роман-песен, който първо сгъстява, а след това - бавно, съзнателно - разширява космоса, за да приобщи далечните територии на детството, другостта, любовта и смъртта и да разгърне пространството така, че в него да се вмести един нов вид разказ. И като в сън или в поема образи и истории започват да се сливат, елементи да се разместват и познатите места (поляната, къщата, селото, тялото, душата) заговарят с нечуван досега глас. Не само магически, но и алхимически реализъм.“

- Владимир Полеганов

„Мару и Заека“ е задъхана книга на границата на поезията и прозата, с максимално експресивна стилистика. Антония Атанасова е написала книга-призив. Текст-апел, който призовава да се вгледаме отново в света, да го мислим в упадъка му. Да поемем отговорност за него. Човешката надежда е възхитителна в своята скромност и в тази книга тя звучи така: „Молим те, зло, нека сме живи само още една нощ.“

- проф. Валери Стефанов

„Мару и Заека" е силно въздействащ, много нетрадиционен, експериментален, постмодерен роман. Роман, който не разказва, а съпреживява; роман, който пее, рисува, живее. Това е книга и едновременно филм. Ужасяващо добър роман за всеки, изправен пред ребуса на живота.“

- проф. Иван иванов