Убежище

Романът „Убежище“ на Марина Вуйчич е потресаваща психологическа история за една жена, която след убийството на съпруга си се опитва да осмисли собствения си живот, брака и насилието, скрито зад маската на нормалност. Книгата разкрива тихия психически тормоз и представлява роман за свободата, идентичността и правото на една жена да бъде двигател на собствения си живот.

Как става така, че Лада Лончар - нежна жена и майка - убива съпруга си, именит университетски преподавател? Докато изтърпява присъдата си в компанията на различни престъпнички, тя размишлява какво е довело до това да се откаже от грима и удоволствията, как е останала без приятелки и защо се е отказала от кариерата cu. Как е станала съпруга, затворена между четирите смени на собствения си дом?

***

„Убежище“ е болезнен и печален роман, посветен, както пише авторката на първата страница, „На неизвестните героини от черната хроника, онези, за които в скоби е посочено на колко години са били и на колко ще останат завинаги“. Същевременно това е и книга с ясно послание към всички жени, подложени на насилие: Реагирайте!

Не мълчете! Борете се! Само по тОзи начин може да се променят отношенията в семействата, в които се извършва насилие, както и вековните нездравословни разбирания, според които жената се счита за жертва само ако е мъртва.“

- Маринно Кръмпотич

„Романът на Марина Вуйчич ни е необходим, за да се изправим сами срещу себе си като колектив, защото тематизира някои от наболелите днес проблеми: семейното насилие и насилието спрямо жените.

„Убежище“ не е фикция, въпреки че ни се иска да е, и всичко, описано в романа, се случва на жените. Живеем в общество, което признава за жертва само мъртвата жена.“

- Мелида Траванчич, Booksa.hr

„Романът е мощна и потресаваща история, която се чете на един дъх и оставя читателя без дъх. Авторката разказва за насилието, за което не се пише' по вестниците, за жените, които сгррадат и не успяват да намерят изход. Книгата е вик србщу вербалното и психическото насилие, и предупреждение да не приемаме като даденост животите на приятелите си.“

- Сеид Сердаревич