В името на живота - сбогом, живот!

Сборник със събрани съчинения на Бачо Киро Петров, публикуван по повод 180-годишнината от неговото рождение

Изданието включва негови стихове от различни години, пътеписи в стихотворна форма, събрани от него народни песни и приказки, негови документални повествования, драмата „Сиромах Танчо“, религиозно-дидактични текстове, публични беседи, фрагменти с летописен характер, както и дописки, писма и други фрагменти.

***

„В ръцете на читателя е том, съдържащ почти всичко, което Бачо Киро Петров успя чрез Словото да каже за себе си и за своето време. Да - това са скромни по художествеността си стихове, разхвърляни в ръкопис документални разкази за въстанията в Търновския край, опоетизирани пътувания до Букурещ, Цариград и Сръбско, слушани и записани в тефтерчета народни песни, глухи закани към поробителя, скръбни размисли за несъвършенствата на света, вести за закупени и прочетени книги, изречени проповеди под свода на белочерковската църква. С тях той няма как да заеме място сред писателите-класици на родната литература. И не е в „читанките“ до Добри Чинтулов, Петко Славейков, Георги С. Раковски, Васил Друмев, Любен Каравелов, Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов.

Но в пантеона на българското Възраждане портретът на Бачо Киро Петров е, и трябва да бъде до техните портрети, името му трябва да е вписано в мартиролога на новомъчениците за свободна България. За неговото право на присъствие сред тях, от една страна ни подготвят всяка от изстраданите му строфи и страници с позицията си, с лично вложеното, в името на което ги е създал. От друга страна - с безостатъчната си готовност да им остане верен, с цената на всичко свое да превърне идейния им заряд в бъдеще на своя народ. Поставен от обстоятелствата в среда, различна от средата, в която се изявява един Раковски, Левски или Ботев, той е изпитал нейните трудности, преодолял е нейните опасности и изкушения, които в никакъв случай не го улесняват, за да измине същия път до смъртта. Защото остава необорима истината, че без „бачокировците“ в тогавашната робска действителност, идеите и програмите на „големите“, е нямало как да станат реалност. Осъзнавал го е Раковски, да не говорим за Апостола Васил Левски...

Трябва да приемем, че у Бачо Киро се оказва вродено свише съзнанието, което въплъщава полетите и краховете на жаждата за свободно бъдеще, тясно преплетена с илюзията за социални правдини и добруване. Тази жажда се проявява независимо от преградите, които издига животът пред него, въпреки превратностите в така отредената му съдба - тръгнал от низините селски учител, неполучил системно образование, без подкрепяща го интелектуална среда, обременен от многолюдно семейство. Съзнанието му за лична мисия не го подтиква към глобални кроежи и емигрантски одисеи, така характерни за толкова негови съвременници от 40-те до 70-те години на XIX в. Неговото битие е неотделимо от иначе анонимната, колективна, простоустроена среда на Белочерковския край, от бита и фолклорната култура на народа ни. Краткия си път той извървява със скрит за очите на съвременниците си фанатизъм и ненатрапваща се на днешните очи апостолска отдаденост на идеята за свобода.“

- акад. Иван Радев, из предговора