Българската география и нейното развитие през XX век предизвиква научния интерес и на специалистите и на широката общественост от дълго време. Географската наука, чрез своите изследвания и достижения, подкрепя и съдейства за развитието на много други науки. Те от своя страна също я подпомагат със своите научни постижения.

Историческото развитие на страната и на научния живот е бурно и географията не е изключение. Настоящата монография предлага поглед към антропогеографския, първия, период от развитието на географията у нас. Като се има предвид времевия период на изследване читателят получава достоверна информация, както за прехода от турското към българското селище и общество, така и за началното развитие на една от основните науки в България.

Още от самото начало се забелязва, че това не е стандартната изследователска монография, в която авторът търси нещо непознато. преход от неизвестното към практиката на полезността. Монографията се явява научно предизвикателство. Тя не повтаря и не обобщава вече написаното, а търси да разкрие особеното в проучванията на селищата от един отминал период, което, от своя страна, ще покаже модел.

По същество тя служи и за енциклопедично ръководство и за справочник за специализирания читател: учител, читател за селищно планиране и управление, читател, който се интересува от миналото на дадено селище или покрайнина, професионален географ, историк, литератор. Текстът е полезен и за обучаващите се в средното и висшето оразование, за специализанти и докторанти. Може да е ценно помагало и за чужденците, опознаващи България. На първо място са младите географи и всички, интересуващи се от миналото на науката у нас.

- из увода

***

Съдържание

Увод

Глава първа: ТЕОРЕТИЧНА РАМКА НА АНТРОПОГЕОГРАФИЯТА

1.Същност, обект, предмет, цел на изследване. Място, методи и задачи на антропогеографията

2.Обяснение на някои основни понятия за селищата от миналото във връзка с антропогеографските проучвания на българските села и градове

Глава втора: КРАТЪК ОБЗОР НА ПРОУЧВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛИЩА ПРЕДИ РАЗВИТИЕТО НА ГЕОГРАФИЯТА КАТО АКАДЕМИЧНА ДИСЦИПЛИНА

Глава трета: АКАДЕМИК АНАСТАС ИШИРКОВ И НЕГОВИЯТ ОПИТ В ГЕОГРАФСКОТО ПРОУЧВАНЕ НА СЕЛИЩАТА

Глава четвърта: БЪЛГАРСКИТЕ АНТРОПОГЕОГРАФСКИ УПЪТВАНИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА СЕЛИЩАТА

1.Първи период на развитие - до 1917 г.

2.Втори период на развитие — 1918 а. — 1927 г.

3.Трети период на развитие - 1928 г. - 1937 г.

4.Четвърти период на развитие - 1938 - 1948/49 г.

Заключение

Литература

Интернет източници

Селищен показалец

***

Нели Валентинова Веселинова е доцент по география в катедра „Социално-икономическа география" при Геолого-географския факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски". След спечелен конкурс е назначена за асистент по география на населението и селищата през 2012 г. Доктор по икономическа и социална география от 2015 г. От 2016 г. заема длъжността главен асистент, а от 2024 г. - доцент. Научните интереси на д-р Веселинова са разнообразни с фокус върху географията на селищата, икономическата география, социалната география, медицинската география, здравната култура и здравната политика. Д-р Веселинова има множество научни публикации по посочените научни направления.

***

Можете да намерите също и:

Книжовни проекции на локалното или българското краезнание от Възраждането до днес

Етнология на пространството,част 1

Етнология на пространството,част 2