„За написването на всяка книга е необходим някакъв повод, малко побутване от съдбата, понякога в неочаквана посока. Тази книга, посветена на мира, започна е откриването на две малки и съвсем невзрачни на вид тетрадки. Макар че времето ги беше разделило и днес се съхраняват в различни архиви, те разказват една история. Историята на Втората хагска конференция за мир, записана от ръката на първия български делегат ген. Върбан Винаров. В продължение на пет месеца (май-октомври 1907 г.) с войнишка прецизност ген. Винаров хроникира случващото се в Хага, споделя личните си преживявания, вълнения и чувства. Запечатал атмосферата на Хагската конференция, дневникът му ни прави свидетели на сложните дипломатическите комбинации, на усилията, на интригите и задкулисните игри. Дава ни възможност да чуем гласовете на едни от най-видните политици, дипломати и военни на времето, да усетим надеждата им, че всяка война е предотвратима, стига да има разумен диалог.

За нас искреността на този исторически извор бе вълнуваща и някак неусетно насочи вниманието ни към Хага, града домакин на Първата (1899 г.) и Втората (1907 г.) конференции за мир, и двете с българско участие. Двата международни форума, чиято обединяваща идея е мирът, събират на едно място политици, дипломати и военни със световна известност. Превръщат се в символ на човешкия стремеж да се изгради ред, основан на правото, на разума и диалога, в символ на вярата, че оръжията и страхът могат да бъдат победени.

Днес, повече от век по-късно, светът отново е изправен пред тревожни въпроси - как да се опази крехкият баланс в отношенията между държавите, как да се ограничат страданията и разрухата, които войните носят, как да се даде шанс на дипломацията да бъде фактор, а не изпразнена от съдържание дума.

От първите събирания в Хага до днешните международни форуми хората непрестанно търсят формули, които да укротят насилието и да дадат глас на разума. Историята показва, че тези усилия не са напразни, а очертават пътеки, по които човечеството може да върви, дори и когато облаците на хоризонта изглеждат плашещи. Напомня ни, че опитите за мир рядко са пълни с триумфи. Напротив, белязани са от компромиси, от неуспехи, от бавни стъпки напред, но важното е, че хората, разкъсвани от противоречия, се опитват да градят мостове.

Да оценяваме тези усилия е не просто въпрос на историческа памет, а на оцеляване, защото днешният ден е белязан от много тревожни знаци. Те изискват внимание, отговорност и готовност да се търси мир не като илюзия, а като цел. А дипломатическите усилия, започнали в Хага, могат да ни помогнат да не се изгубим сред шумовете на политиката и пропагандата. Защото този, който разбира миналото, по-ясно чува предупрежденията на настоящето и осъзнава, че дипломацията, диалогът и мирът са най-важните гаранти за по-добър бъдещ свят.“

- из предговора

***

Съдържание

БЪЛГАРИЯ НА ХАГСКИТЕ КОНФЕРЕНЦИИ ЗА МИР през 1899 и 1907 г. - Алека Стрезова

Хагските конференции в историографията

Първата хагска конференция за мир

Прелюдията

България и Първата конференция за мир

Общественото мнение и пресата в България за Първата хагска конференция

Събранието в Хага

Ход на заседанията

Първата комисия