Българската монархия през средните векове

От пръв поглед заглавието на книгата веднага предизвиква въпрос:

Защо "монархия"?...

В литературата има твърде много заглавия по темата, които я означават чрез други безлични термини - власт, владетел, или чрез титулатурата - хан, цар. Всички те обаче отразяват веднъж неопределен, а друг път съвсем конкретен статус, докато монарх като че ли събира, макар и донякъде на теория, всички означения на едноличната власт.

Възрожденските митове на българите родиха един изключителен исторически феномен - монарсите на средновековната ни държава бяха превърнати в национални герои, възстановената историческа памет трескаво търсеше и още търси в миналото събития и личности, чрез които да идентифицира сво ето право на бъдеще. От онова време е останал синдромът всичко да се приписва на личната воля с нейните произволни решения, та съдбата на общността остава едва ли не изпяло в ръцете на суверена. Всъщност структурата, наречена монархия, функционира според историческите обстоятелства и предизвикателствата на културната среда; чак тогава идва личността на суверена. В очите на поданиците обаче тяхното битие изглежда обладано напълно от волята па този суверен.

Тачи именно структура е предмет на краткото изследване, предлагано от настоящата книга, с желанието за едно по-добро разбиране на българското минало. Книгата има претенции да отразява истината или поне онази нейна

долови след танкова години.

Станислав Станилов е роден п Габрово през 1943 г.. завършил средното сп образование в Априловската гимназия (1961) и висше по история във Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий" (1968). Старши научен сътрудник и ръководител на Секцията за средновековна археология в Археологическия институт с музей при БАН, доктор на историческите науки с тезата "Художественият метал на езическа България VII-IХ в." (2001), която е под печат в издателство "Класика и Стил".