Послеписът на Харт

"Понятието за право" е най-влиятелната и важна книга в аналитичната традиция на юриспруденцията, създадена през втората половина на XX век. Качеството на породените от нея съчинения - от Властта на правото на Джоузеф Раз до Империята на правото на Дуоркин - свидетелства за нейния гений. Именно фактът, че тази някога пренебрегвана сфера на изследване понастоящем е изпълнена с таланти, е нейният неотменим принос за идните поколения. За съжаление самият Харт остави неразгледани много от темите, върху които насочва вниманието ни в книгата. Критичният анализ, както и по-нататъшното развитие и разширяване на аргументацията е задача, която той остави на други. Иикой от критиците на Харт не е бил по-влиятелен от Роналд Дуоркин. В ранния период на своята кариера Дуоркин концентрира критическите си способности върху някои от най-централните за теорията на Харт понятия, например правилото на признаване, съдийската дискреция и разделимостта между правото и морала. Именно с тези критически размишления Дуоркин поставя основата на своя собствена обща юриспруденция: юруспруденция, която се надгражда върху отбелязаните недостатъци в позицията на Харт до голяма степен по същия начин, по който Харт изгражда своята теория посредством запълването на празнините, които открива в разработките на Остин.