Централната Софийска Синагога

Централната Софийска Синагога, чиято величествена постройка скоро ще навърши 100 години, се извисява точно зад Централните софийски хали, в един от върховете на т.нар. "Тривгьлник на веротърпимостта", включващ още джамията "Баня баши" и катедралната черква "Св. Неделя". Наречена е "Централна", защото навремето в София е имало няколко синагоги, които са задоволявали духовните нужди на еврейската общност, наброяваща в началото на XX век 10 000 души. Синагогата е изградена за рекордно кратък срок от 4 години (1905-1909 г.) по проект на австро-унгарския архитект Фридрих Грюнангер. Средствата за строителството са били осигурени от израилтянския духовен съвет и от волни пожертвования. Големият й молитвен салон, заедно с галериите побирал 1200 души и още тогава сградата е имала собствена отоплителна инсталация и подземен канал.

Думата "синагога" означава култова сграда за съвместни молитви и вероучение. Главното пространство на синагогата е широката и компактна молитвена зала, обзаведена с места за сядане и четене. Различават се един или два центъра - "дева", където се държат свещените свитъци, и "бима" - отделена с декоративна решетка-платформа, служеща за опора на свещената книга. По броя на местата за сядане синагогата е на второ място в Европа, след будапещенската, но фактически се явява най-голямата от съответния архитектурен тип в света. Голямата молитвена зала е с размери 26x26 м, като от запад е прибавено по-ниското двуетажно тяло на притвора със същата ширина. В четирите ъгли на квадрата са вписани четири дълбоки конхи, които осъществяват прехода от квадрата към осмоъгълния тамбур на големия салон на синагогата, поддържан от своя страна от по осем пиластри и широкоотворни арки, над които се извисява 20-метров осмоъгълен купол, увенчан с лантерна, на 31 м от земята. Отвън куполът е покрит с медна ламарина, с каквато са покрити четирите по-малки фалшиви куполи над конхите и осемте контрафорсни кулички в ориенталски стил, фланкиращи четирите богато каменно-резбовани външни стенички, обърнати към четирите посоки на света. Погледната отвън синагогата е придобила въздействието на величествена централ-но-куполна сграда, "като че ли достигнала до нас от Средновековието" (Драган Тенев). Синагогата отваря врати официално на 9.ХI.1909 г., когато била осветена в присъствието на княз Фердинанд и княгиня Елеонора, министър-председателя Малинов и други общественици. След 87 години, на 9.ХI.1996 г. е преосветена отново в присъствието на президента на Република България Жельо Желев, на говорителя на израелския Кнесет - Дан Тихон, много посланици, политици и представители на други изповедания.