Джон Винсент Атанасов - българо-американецът, който промени света

Повествование за създаването на първата в света автоматична цифрова електронноизчислителна машина (компютър) и за нейния изобретател Джон Винсент Атанасов, за неговото родословие, което изгражда жив мост между България и САЩ, Европа и Америка в изблик на нова мъдрост.

С добавки от писмата и мемоарите на Атанасов за компютъра (вкратце), извадки от авторитетни енциклопедии, отзиви от чуждестранната преса, документи.

През 1974 г. до главния редактор на в. „Антени“ Веселин Йосифов е изпратено писмо от проф. Благовест Сендов с отрязък от авторитетен американски вестник, в който се известява, че първата автоматична електронна сметачна машина е построена от американеца Джон Атанасов. В писмото професор Сендов добавя: „Вярвам, че това ще Ви заинтересува“.

За пръв път новината за изобретателя на компютъра се обнародва в България, заедно с подробности за резултатите от съдебния процес в Минеаполис за патента на компютъра ЕНИАК. Материалът е написан от Илия Пехливанов и публикуван във в. „Антени“ на 10 май 1974 г. под заглавие „Джон, който е всъщност Иван. Официално признание в САЩ за изобретателя на първата в света електронна сметачна машина“.

И така по темата започва да работи Илия Пехливанов, по това време журналист във в. „Антени“. Първите му публикации по нея са от 1974 г. и продължават до 2003 г., общо 72 на брой. Техния списък намерихме в архивните му материали, останали след неговата кончина на 13 април 2025 г. Публикациите са от вестниците „Антени“, „Поглед“, „Народна младеж“, „Аз-буки“, „Земеделско знаме“, „Дума“, „Земя“, „Дневник“, „Габрово днес“, „Отечествен вестник“, „Демокрация“, „София Нюз“ (на английски и немски език), в списанията „Български журналист“, „Родолюбив“, „Паралели“, „Понеделник“, „Общество и право“, „Европа“ и др.

Специално за в. „За буквите - 0 писменехь“ -вестника, на който Илия Пехливанов е съосновател и главен редактор до 2016 г., Джон Атанасов дава автограф, публикуван и тук.

В една от всички папки открихме подредена книга от 100 страници със заглавие „Атанасов - ковач на нов дух“, от Илия Пехливанов. Годината е 1992 г. Вероятно книгата е била подготвена за 90-годишнината от рождението на Джон Атанасов. Оставена е в издателска къща „ Везни“.

През 2003 г. по повод 100-годишнината на изобретателя на компютъра проф. Благовест Сендов пише препоръка до Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ за отпечатване на книгата „Хък Фин, внук на Бояджик. Джон Атанасов“ (Христоматия за компютри) от Илия Пехливанов, която е включена в програмата за националното честване на годишнината. Препоръчва се тя да представлява двуезично издание на български и английски език, да може да се разпространява у нас и в чужбина, както и да се подарява по различни поводи, свързани с честванията и др., като свидетелство за величието на българския творчески ген.

В архива намерихме и бележка на Илия Пехливанов: „Университетско издателство е подготвено да отпечата книгата“.

Друга папка от 30.11.2005 г. съдържа първата редакция на книгата с бележки на Илия и издателския редактор. Подготовката на книгата явно спира дотук. Книгата не се появява, няма повече сведения за причините.

В архива му намерихме още над 10 касети със записи, направени по време на срещи с Джон Атанасов през 1985 г. и със сина му Джон Атанасов-младши през 1991 г. - срещи, разговори и записи в Бояджик, два диска, снимки, материали от чуждестранни вестници и списания и много други допълнения към темата.

Решихме да довършим започнатото преди години, тъй като оценихме като стойностно повествованието, основано на документи и на многогодишни журналистически проучвания и лични срещи на автора с професор Джон Атанасов и близките му.

Дано книгата намери своята аудитория сред младото поколение на България, което има афинитет към миналото ни.

И както пише Илия: „Читателю, благославяй! Ако срещнеш нещо неточно и объркано в тази книга, защото всяко човешко дело е несъвършено, вместо да укоряваш, ти сам помогни да се изправи погрешката“.

От семейството на автора

***

Илия Пехливанов е роден на 2.01.1941 г. в село Горни Върпища, Дряновско. Завършил е Априловската гимназия в Габрово и Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски". Започва още като ученик и студент да сътрудничи на в. „Балканско знаме" в Габрово. Работи в „Средношколско знаме", а след завършването на университета във в. „Народна младеж" като кореспондент и редактор в отдел „Учащи". От 1972 г. е редактор във в. „Антени", след това и заместник главен редактор до 1990 г. Съосновател е и дългогодишен главен редактор на Кирило-Методиевския вестник „За буквите - О писменехь" (1979-2016 г.).

Автор е на документалния роман „Преображения Матееви" (1981; 2021); на фолклорния свитък „Богородичен хляб. От селските черкви на Предбалкана до френската столица" (1992); на сборника „Ти от кои хора си? Песните на Ирина Богданова от Царева ливада" (2014); „Веселете се, небеса!" (2017) събрани публикувани и непубликувани материали от в. „За буквите О писменехь" и в. „Антени" от 1974 до 2004 г.; „Съплести венец" (2018) - събрани материали от блога му, „Корени" (2020), сборника с българистична тематика „Небеса" (2023). Създал е документални очерци за Българската национална телевизия. Участвал е в предавания по Българското национално радио. Съставител е на сборници с разкази на участници в национално- освободителните борби през Възраждането и два сборника с публикации в рубриката „Българистика и българисти” на в. „Антени".

Сътрудничи на различни периодични издания у нас и в чужбина (и в специален брой на сп. Куриер ЮНЕСКО"). Дългогодишен член на СБЖ и член на СБП от 2011 г. Награден от СБЖ със „Златно перо" през 2021 г. На 1 ноември 2022 г. Деня на народните будители, получава Априловска награда за цялостно творчество.