Огняна

…не пада змей в плен, не и додето

мома за змей не даде си сърцето.

Над село Самотино тегне вековно проклятие:

„Змей да дойде, мома да вземе, майка да разплаче…“

Родена с необичаен външен вид, Огняна израства в скътано сред скалите село. Препатилите селяни се страхуват и странят от нея, само бащиното ? огнище я закриля от злата участ, която я дебне още от люлката.

Но един ден орисията я настига.

Сред гъстите гори и дълбоките снегове, сякаш излязъл от свят на древни предания, се понася неустоимият зов на змея. Нещо запалва дързостта в сърцето на Огняна и я подтиква да се изправи срещу тази древна сила.

Във всяка мрачна приказка трябва да има злодей.

Ала в приказките за пораснали деца не той е най-страшното.

А орисията на Огняна е може би точно това, от което младата жена се нуждае, за да напише нов край на тази приказка като никоя друга…

***

Баща ти погуби един змей, та да ни доведе змеица! Трябваше да изгориш! Змеица!

„Змеица! Змеица!“, отекваше в главата на Огняна, камъкът се нагорещи и натежа на шията ?, сърцето ? биеше в такт със страшните думи.

Зме-и-ца!

Зме-и-ца!

***

Мария Йонова израства в Правец, а по-късно кариерата я отвежда в София. След дълги години в корпоративния свят го напуска, за да се отдаде на онова, което я вдъхновява истински – консултирането в областта на детския сън, детската илюстрация и писането.

Пише за деца и никога не е имала намерение да пише за възрастни. Но ето я „Огняна“ – дебютният фентъзи роман на Мария, вдъхновен от българския фолклор и преданията, които носим в кръвта си…

„Огняна“ се ражда именно от идеята за страховита приказка. Но с времето тя се разраства и разгръща така, че не оставя на авторката си особен избор – точно както приляга на огнения характер на девойката в романа. Ето защо Мария се впуска в историята, за да подари и на порасналите си читатели това, което всеки от тях е искал като дете – още една приказка. Но приказка нова, различна и смела – защото това момиче не е безпомощна жертва в лапите на звяра.