Много е било писано за това колко е била лоша Германската демократична република: народ, затворен от стена, държан в подчинение от веждесъщия апарат на Щазито.

Подобни описания се основават до голяма степен на предубеденост, незнание и на ясно осъзната враждебност. Тази книга е опит да се представи една по-безпристрастна оценка и да се разгледа социализмът в ГДР от гледна точка на поуките, които можем да си извадим от него. Авторите, без да пренебрегват истинските недостатъци на източногерманското общество, подчертават множеството му положителни страни и показват, че едно по-различно общество е възможно.

Тази книга е допълнено и много разширено издание на тяхната брошура, публикувана за пръв път през 2009 година. Авторите са описали по-подробно зараждането на ГДР като отделна държава, начина на функциониране на нейното общество, както и какви са били определящите за ежедневието на нейните граждани ценности.

Добавен е и един цял нов раздел относно случилото се след Обединението, особено що се касае до икономиката. Въпреки че то е дало на източногерманците достъп до едно по-охолно общество, свободата да пътуват в цял свят и края на свръхцентрализираната политическа система, то е донесло със себе си и безработицата, обществения разпад и обезверяването, особено в някога проспериращите земеделски райони.

Тарик Али е отбелязал: Много хора от Източна Европа изпитват носталгия по обществата, съществували преди разпада на Съветския съюз. Комунистическите режими [...] могат да бъдат описани като социални диктатури: общо взето слаби режими с авторитарна политическа структура, но с икономическа структура, която е предлагала на хората повече или по-малко същото като шведската или британската социалдемокрация. В проучване, проведено през януари, 82 процента от отговорилите от някогашната Източна Германия са изказали мнението, че животът преди Обединението е бил по-добър. Когато са били попитани за причините, те са казали, че е имало по-силно чувство за общност, повече [културни и спортни] учреждения, парите не са били господстващото нещо, културният живот е бил по-добър, а с тях не са се отнасяли като с граждани от второ качество, какъвто е случаят сега.

(London Review Books, 4/2015)

***

Бруни де ла Моте е родена, отраснала е и е работила в ГДР в продължение на повече от 30 години.

Тя е следвала английска литература в Потсдамския университет, откъдето е получила своята докторантура. В Обединеното кралство тя е работила като журналист на свободна практика и като посредник при преговори от името на голям професионален съюз.

Джон Грийн за пръв път е посетил ГДР преди издигането на Стената. Той е учил в Националния колеж за кино и телевизия на ГДР през 60-те и в продължение на 20 години е бил филмов журналист в най-различни страни. По-късно е работил като профсъюзен отговорник за връзките с обществеността и писател.