Ден първи-Ден последен – том 1

Спомените са събрани в два тома, разделени така, както комунистическият терор е разсякъл живота на автора. Първият том в първата си част е за неохолната, но волна младост - гимназиална и студентска, на целеустремения избор - с медицината да се лекуват хората; със социалдемокрацията - обществото. Лекарят печели асистентско място в Медицинската академия, социалдемократът -секретар на Съюза на социалистическата младеж, печели правото в лагера "Росица" да се запознае с комунистическите "идеи" за превъзпитаването с труд на "класовия враг". В тази част искри добронамерен хумор, откриват се и "автоголове", проблясват остриетата на шпаги в удари, нанесени не според латинската сентенция "За мъртвите или добро, или нищо", а според един от принципите на историка - "всекиму заслуженото".

Младостта на Петър Дертлиев съвпада с тревожните за България години на труден избор между демокрация и диктатура. Всички предложения на българските правителства поне за частична ревизия на мирния договор от 1919 г. се отхвърлят. Главните победителки в Първата световна война - Великобритания и Франция, залагат на картата „поддържане на статуквото". Хитлер и Мусолини се съюзяват около програма за нов световен ред, а Сталин доволно потрива ръце в очакване на мига, в който Червената армия ще достигне Атлантика.

И на българските комунисти е наредено да се включат в играта протегната ръка, този път под маската "народен антифашистки фронт". След три години фронтът абортира с подписите на Молотов и Рибентроп. Сталин и Хитлер стават приятели, а болшевизмът и националсоциализмът потвърждават кръвната си политическа връзка с партньорството си срещу демокрацията. С участието на всички Велики сили уж здраво закованият демон на световната война разбива статуквото, а България отново е на жертвен кръстопът.

Илюзиите на българските демократи, че срещу установения на 19 май 1934г. авторитарен режим, доразвит в личен режим на цар Борис III, спасението ще дойде от обща, обявена за антифашистка, борба, ги водят до трагичен избор на политически съюзници - техни бъдещи палачи. Петър Дертлиев, верен на тези илюзии, опознава от близо защитници на Търновската конституция, които по-късно с триумфални викове ще я заменят с копие на съветската. Опознава и арестите в името на Търновската конституция, и затвор за антидиктаторска позиция, за да може след години да установи разликата между царския и комунистическия затвор.

Във втората част на първия том на спомените обилно се разлистват дневниците на Шестото Велико народно събрание. Злобата и наглостта на управляващите - комунисти и комунизираните им слуги от т.нар. Отечествен фронт, надминават всякаква граница. Пред читателите е озъбеният лик на предвкусващата пълната си победа диктатура. След подписването на 10 февруари 1947 г. в Париж на мирния договор на България с победителките във Втората световна война, ръцете на палачите се протягат по-свободно към жертвите си. Съдба, но предизвестена - жертвите водят до последния си ден битка за спасяването на честта на нацията в сградата с девиза "Съединението прави силата". Битката, която чрез смъртта или нечовешките страдания полага основите на най-новата история на България и тържеството на свободата, справедливостта, солидарността.

За пътя към тази история д-р Петър Дертлиев ще разкаже във втория том от спомените си.

Ноември 1996 Проф. Милен Семков