Историята на Рим от основаването на града - кн. 4

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.

Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

Диктаторът Мамерк Емилий свикал народен събор, на който заявил, че с уреждането на междудържавните отношения и с безопасността на държавата се били нагърбили безсмъртните богове: нему оставало да се заеме с това, което трябвало да се свърши в рамките на крепостните стени -да се погрижи за свободата на римския народ. А най-голямата подкрепа за свободата се заключавала в краткотрайността на всевластните магистратури, когато безграничните им правомощия са ограничени във времето. (5) Всички останали държавни длъжности били едногодишни, цензорството - петилетно; тежко било толкова години -всъщност голяма част от човешкия живот - да се живее под властта на едни и същи хора. Ето защо той щял да внесе законопроект цензорството да трае не повече от година и половина. (IV, 24, 4-5)