XXXI - Латински извори за българската история • V - Унгарски латиноезични извори • Ч.I - Наративни извори

Съставители: Илия Илиев, Красимира Гагова, Христо Димитров

Едва ли този кратък предговор е мястото, където трябва да обяснявам и още повече да аргументирам стойността и значението на публикуваните тук извори. Все пак няколко думи са необходими. Тези 24 текста съдържат сведения за българската история — за историята на българите, на българската държава и на българските земи от началото на IX до средата на XV в. Особено важни са унгарските извори за историята на Българския северозапад: Видин — Белград — Браничево — Сирмиум. Те допълват много добре византийските автори Йоан Кинам и Никита Хониат, които предлагат обилни сведения за войните между Византийската империя и Унгария през XII в., водени предимно на тази територия. Унгарските извори заемат важно място при изследването на българо-унгарските отношения през XIII в., особено през неговата втора половина, за историята на Видин през периода на унгарската окупация (1365—1369), както и за походите на Сигизмунд I (1396) и Владислав III Ягело (1443—1444).