От естетика към социология на изкуството

Социологията на изкуството извървя значителен път. Тя недвусмислено разкри, че съвременното изкуство в голяма степен е загубило своята способност да бъде украшение на живота, но за сметка на това е станало незаменимо средство за конструиране на всекидневния жизнен свят. Ето защо съвременният човек, от една страна, открива в изкуството непосредствено потвърждение на собствената си, иначе по-трудно достъпна съкровена индивидуалност, а от друга - непринудено се включва и в по-крупните мащаби на свръхиндивидуалното общуване. В постигането на тези две крайности е добрата диалектика на съвременното изкуство, която обяснява неговото непрекъснато нарастващо присъствие във всекидневието на хората. Ние живеем сред изобилие от изкуство.

Проф. ИВАН СТЕФАНОВ (1938) е завършил философия (1961) и докторантура по естетика в СУ "Св. Климент Охридски". Получава научната и образователната степен "доктор" (1965). Работи като редактор в СИФ "Бояна" и сп. "Филмови новини". Вицепрезидент на ФИПРЕССИ (Международна федерация на филмовите критици - 1975-1976). Научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по социология при БАН (1970-1983). Доктор на философските науки (1983). Повече от две десетилетия води курсовете по теория на културата, социология на културата и социология на изкуството във философски факултет на СУ. Главен редактор на сп. "Философска мисъл" (1988-1992). Председател на Българската социологическа асоциация (1995-1997). Сферите на научните му интереси са в теорията на културата, социологията на изкуството, естетиката, теорията и критиката на киното. Автор на десет книги, последните от които са "Природата на културата" (1998) и "Алтернативи на интелектуалното поведение" (2000).