Военното изкуство на Българската армия 1885-1945

Военното изкуство се приема най-общо като теория и практика за подготовката и воденето на военните действия. То се състои от стратегия, оперативно изкуство и тактика. Стратегията е най-важният раздел на военното изкуство и обхваща проблемите на строителството на армията, подготовката и воденето на войната и използването на видовете въоръжени сили. Оперативното изкуство се оформя в края на XIX и началото на XX в. и обхваща въпросите по воденето на операциите от оперативно-стратегическите, оперативните и оперативно-тактическите обединения на видовете въоръжени сили. Тактиката се занимава с организирането и воденето на боя от съединенията, частите и подразделенията.

Изкуството за подготовката и воденето на военните действия възниква у нас едновременно със създаването на българската армия. То преминава дълъг път на развитие, повлияно от множество фактори и конкретно сложили се исторически условия. Теорията и практиката на военното изкуство се оформят, променят и конкретизират непрекъснато в трудовете на отделни автори, в регламентиращите документи, по време на ученията и маневрите с войски. Най-пълна изява военното изкуство има във войните. На бойното поле се виждат равнището на достигнатите военнотеоретични постижения и практическата подготвеност на командирите, щабовете и войските да воюват и побеждават. Това е достатъчна причина да насочим нашето изследване към във войните на българската армия, и то тогава, когато се организират и водят военни действия във всичките техни мащаби.