Дадено от Бога. Книга за композитора и диригента Васил Казанджиев

Още в детските си години чувах роднини и съседи да казват: „... Снощи дирижира Васко Казанджиев. Господи, колко талантливо е това момче!" Те говореха с такава любов за него, сякаш беше на всички тях поне племенник.

По-късно, в училище, моите приятелки от хор „Бодра смяна", споделяха възторжено за честите репетиции с Маестрото. Тяхната детска екзалтация отразяваше най-вярно и точно истинските стойности: „Той е страхотен! Знае толкова много и така хубаво обяснява!"

Завършвайки музикалното си образование, можех да оценя кой е Васил Казанджиев, каква е силата на излъчването му и защо го наричат „голям". Сантиментът отстъпи място на професионалната убеденост.

Когато в следващ етап работех върху свои монографии за хора на изкуството и когато вече познавах Маестрото, у мен назряваше идеята за привилегията и щастието да се докосна до личността му чрез перото. Това не беше тръпката на ловеца спрямо поредната ценна плячка, не беше и желанието за скъп трофей в колекцията, а онова „отваряне на очите", което се внушава от невидимите етажи на битието.

...Докато един ден започнах тази книга.

Бях чула вече достатъчно хвалебствия за композитора и диригента Казанджиев, бях събрала зърно по зърно любовта на другите към него, но Все си мислех за тези няколко думи от Светото писание: „Блажени ония, които без да видят съ повервали..."

Като автор имах правото не само да повярвам, но и да проверя всичко изречено, защото - грешка в моите преценки - можеше да подведе в заблуда много неизкушени сърца.

Така тръгнах след мълвата за „бялата лястовица"...

И си задавах въпросите: случайно ли се появяват на света „белите лястовици", или в определени моменти, когато това е най-необходимо за спасяване на красотата; лесно ли е да бъдеш „различен" чрез своя светъл, талантлив и вдъхновен образ; как се чувстваш в „ятото"; трудно ли се ориентираш из „небесните пътища" и разбираш ли какво ти нашепва Създателя...

Със същите Въпроси се опитах да провокирам композитора и диригента Васил Казанджиев по време на нашите разговори; после облякох впечатленията си в подходящите одежди на Словото и което е най-важно - с любов ги написах в тоналността на сърцето.

Следващите страници съдържат цялото ми възхищение от този голям творец и човек, с когото - всички ние - имаме щастието да летим в едно небе. – Авторът