Най-кратката история на България

Една древна европейска държава

България е една от най-старите европейски страни. Намира се в сърцето на Балканския полуостров и в югоизточната част на континента. Основана през 681 г., тя поема традициите на множество дребни култури, разбивали се по тези земи. Младата държава отрано граничи с изчезналите днес, но създали редица съвременни страни империи на византийци, араби и франки. Българите приемат християнството още през IX в., а техните просветители превеждат църкобните книги на старобългарски език и ги разпространяват сред останалите славянски народи. При царете Симеон Велики (893-927), Калоян (1197-1207) и Иван II Асен (1218-1241) България е сред Великите сили на Стария континент.

През 1396 г. българите губят независимост в пламъците на страшното османско нашествие. Средновековната българска държава загива, но с гибелта си спасява Средна и Западна Европа от същата участ. Това обаче задържа силно културното и политическото развитие на българите. Освободена през XIX в., България вече е с малка територия, като много от земите й са дадени на нейните съседи. По тази причина през XX в. тя често е принуждавана от обстоятелствата да заема губеща страна в европейските конфликти. След 1944 г. държавата попада под съветско влияние, отдалечило я от европейските традиции.

Вероятно това е основната причина в света да се знае малко за България и нейната богата история. В последните години тя се завръща там, където е нейното изконно място - в семейството на европейските народи. В следващите редове ще разкажа накратко за дребното минало на българските земи.