Поезия

Световната му слава на режисьор като че ли пречи на публиката да забележи, че Пиер Паоло Пазолини е фигура много по-всеобхватна и значима в световната култура през втората половина на двадесети век. Започнал като поет (на родния си фриулски диалект, с което показва, че не езикът, а талантът бива малък или голям), утвърдил се първоначално в общественото съзнание като романист, в същото време художник, публицист и изследовател, Пазолини е неизменен в едно: своята преданост към изкуството, която му помага да отстоява докрай идеите си и да защитава своите идеали. Нощта на големия град може да бъде и красива, ако гледаме електрическите гирлянди, с които е отрупана, но тя крие в мрачните си гънки и нищета, престъпност и кръв. За всичко това поетът пише с разтърсваща откровеност, присъща само на Великите. Някои виждат в Пазолини последната ренесансова личност, не само заради многостранното му и всеобемно творчество, а най-вече заради човеколюбието и неподправената истина в него.