Мадара

Националният историко-археологически резерват "Мадара" е един от най-посещаваните обекти в България заради богатата си история, многобройните паметници и уникалния скален релеф "Мадарски конник".

Земята на Мадара е населявана от различни племена и народи от IV хилядолетие преди Христа до XV век сл. Хр. Съхранени са следи от култури на поселения от меднокаменната епоха, от траки, римляни, ромеи. Разнообразни археологически паметници са открити от периода на Първата и Втората българска държава. Богатите на старини културни пластове дават основание още на първите изследователи да нарекат Мадара "българската Троя".

Характерът на голяма част от археологическото наследство отрежда на Мадара ролята на първостепенен култов център в миналото. Величествените скали и тяхното магическо излъчване привличат вниманието на човека от най-дълбока древност до Средновековието. Той не само е обитавал пещерите и подножието на скалния масив, но ги е използвал за култови цели, като израз на преклонение пред природата, независимо каква религия изповядва.