Езикът и чудовището

ГЕОРГИОС СЕФЕРИС публикува първата си книга със стихотворения "Завой" в 1931 г.

Следват "Гимнопедия" (1936 г.) и сборниците стихове "Тетрадка за упражнения" (1940 г.) и "Първи корабен дневник" (1940 г.), в които са включени две от най-значимите стихотворения на Сеферис -"Последният ден" и "Царят на Асина".

През 1926 г., след като завършва право в Париж, Сеферис започва професионалната си кариера на дипломат - вицеконсул в Лондон, консул в Корча, Албания, прес-съветник в министерството в Гърция. След 1941 г. той последва изпратеното в изгнание гръцко правителство първо на о-в Крит, след това в Александрия, Южна Африка (Претория, Йоханесбург) и южна Италия. Цикълът "Втори корабен дневник" е написан по време на престоя на Сеферис в Южна Африка. През 1947 г. той публикува най-трудната си поема -"Кихли" (птицата дрозд, име на кораб). През 1955 г. по време на борбата за независимост на Кипър, публикува нов поетически цикъл, посветен на света на острова на Афродита. По-късно този цикъл ще стане известен като "Трети корабен дневник". Получава Нобеловата награда за литература през 1963 г. Последната творба на Сеферис - "Три тайни поеми", е публикувана през 1966 г. През 1969 г. издава "Декларация" - едно смело обвинение срещу режима, наложен на Гърция през 1967 г. Погребението на поета през 1971 г. се превръща в национална демонстрация срещу диктатурата.