Писма

Съставител: Румяна Пенчева

Творческото и личностно присъствие на Атанас Далчев в българския културен живот е толкова осезаемо, че и днес, столетие след рождението му, литературните творци се съобразяват и съизмерват с него. Критиците все още търсят верните характеристики за немногословното му, но брилянтно наследство. Творбите му се превърнаха в предизвикателство, в пробен камък за книжовни анализатори от различен калибър. Неговите 78 стихотворения и 459-те блестящи фрагмента често са обект на читателски и издателски интерес. Всяко следващо издание се стреми да бъде по-пълно и по-достойно да представи поета философ. Библиографии на книги и преводи от него и текстове за него, животописни бележки допълват познанието за Далчев. Но като че ли се надявахме, че отнякъде ще "изскочи" нещо ново, непубликувано, нещо, което ще стане отново повод да говорим и отново да откриваме Атанас Далчев. Макар че добре известно е нежеланието на самия поет да "архивира". Единственото, според неговите наследници, запазено стихотворение в ръкопис е "Към родината", което дава представа на изследователите за процеса на раждането на една поетическа творба.

Атанас Далчев не оставя дневници, споменни записки или интервюта - не е изпитвал нуждата да се самоувековечава, да измисля героическа или самопожертвователна поза, която би му отивала. И това е причината за тиражи рането на различни версии...

Атанас Далчев с величието на предразстрелно напрежение можа да издържи, той не допусна да бъде унищожен и победи с оная тиха, многостранна победа на духа. И влезе в нашата, класика!

Радой Ралин