Синята книга • Кафявата книга

Тези две работи са недовършените скици на Философски изследвания - вероятно една от най-важните и влиятелни философски творби на XX век. "Синята книга" е набор от бележки, диктувани от Витгенщайн на неговите студенти в Кеймбридж през 1933-1934 г. "Кафявата книга" е план за онова, което накрая се превръща в първа част на Философски изследвания. Тази книга разбулва покълването и разрастването на идеите, които намират своя окончателен израз в късното творчество на Витгенщайн. Ето защо "Синята книга" и "Кафявата книга" са наистина необходими както на изследователите на Витгенщайн, така и на всички онези, които искат да проследят "от първа ръка" как се разгръща онзи мисловен процес, който променя фундаментално хода на съвременната философия.

Ръкописите и диктуваните от Лудвиг Витгенщайн текстове едва ли могат да се класифицират като ясно обособени трактати по някаква опреде¬лена философска тема. Както споделят изпълнителите на литературното му наследство и всички изследователи на философа, това, което съставлява този богат първичен материал, е огромен брой тетрадки в различна големи¬на, съответстващ брой на диктувани печатани текстове, папки и кутии, пълни с отпечатани листове, както и някои записи на негови диктовки. Об¬щият брой на страниците в наследството наброява близо 20 000. От тези многобройни четени или непознати бележки всъщност излизат поредицата от "книги на Витгенщайн".

Защо се налага тази условност при употребата на думата "книга" в този слу¬чай? Какво означава "книга на Витгенщайн"?

Темата за "книгите" на Витгенщайн е свързана не само с факта, че почти всички представляват текстове, събрани и организирани от изпълнителите на неговото литературно завещание, но и с начина, по който той работи. В много случаи различията в размера на тетрадките малък и голям формат са свързани с определена роля в процеса на работа на Витгенщайн: тетрадките например съдържат кратки бележки, записки, фрагменти на изречения, кратки напомнящи изрази и други. Тези бележки служат като основа за записките на Витгенщайн в по-дебелите тетрадки голям формат, които често могат да се разглеждат и като техни преписи. Много изследователи на Витгенщайн отбелязват, че четенето на тези бележки и записки представлява нещо като проследяване на това, което се случва в ума на Витгенщайн. Като ги четем, можем да кажем, че имаме възможност да видим как мисли Витгенщайн.

Текстът, който сега се предлага на български език с помощта на Австрийското дружество "Лудвиг Витгенщайн", не може да се отнесе към публикуваните посмъртно "книги" на Витгенщайн, "философските изследвания" излизат едва през 1953 г., но можем да кажем със сигурност, че идеите, които се развиват в тях, са познати и дискутирани и вече са упражнили съществено влияние върху развитието на философската мисъл в британските университети. Това е поради факта, че два ръкописа, разпространявани като тетрадки, играят всъщност ролята на "книги", които се четат, анализират; към които се правят позовавания; с мислите, в които философите вече се съобразяват или се опитват да осмислят по свои собствени пътища. Тези два разпространявани текста са "Синята книга" и "Кафявата книга".

"Книгите" на Витгенщайн не попадат в традиционните категории философстване и философско изложение. Не може да се каже, че той има и аналог в който и да е философ от своето време или от аналитичната традиция на XX век, на която той с основание се смята като един от най-големите представители и пропоненти. Освен специфичността на неговото философстване и философски вярвания, които без съмнение оказват Влияние върху формата на изложението им, неговите книги в най-голяма степен олицетворяват убеждението, че рафинирането на философския текст отнема от дълбокия смисъл и изглаждането на структурата не ни помага да вникнем в дълбочината на мисълта. Както казва Витгенщайн, не е лесно да намерим пътя си и често ни обхваща чувството, че "като че ли трябва да зашием скъсана паяжина с голи ръце".

В една от своите книги, дълбоко вдъхновена от Витгенщайн, Филипа Фут ни припомня за лаконичния съвет, който той дава на една от двете философски дискусии, на които присъства в Оксфорд. Витгенщайн прекъсва лектор, който усеща, че ще каже нещо логически следващо от тезата му, но очевидно абсурдно, и Вместо това се опитва да го изкаже по по-добър и смислен начин. "Не, кажете каквото искате да кажете. Кажете го в грубата му форма и след това ще видим как ще се оправим." - са думите на Витгенщайн. Това е най-добрият съвет и към всички, които четат "книгите" на Витгенщайн. Тук философията излиза в нейния суров вид, така както мисълта се ражда импулсивно, без да се шлифова или подрежда, независимо от това в колко суров вид може да ни изглежда. Това е, ако използваме думите на Фут, "животът, денят, месецът, годината на суровата, груба мисъл", която понякога толкова се страхуваме да изкажем или напишем, тъй като ни се струва обезпокоително нелепа и смешно абсурдна за живота и в писмен вид. Трябва ли винаги да бързаме да изгладим и оформим напиращите мисли? Можем ли във философията да работим толкова бавно, за да дадем живот и на суровия мисловен материал?

Много от мислите и записките могат да ни се сторят сурови, неоформени и незавършени. Те предполагат по-нататъшен анализ, понякога разгадаване, осмисляне, но в същото време изклкючват възможността да бъдат полирани, така че да изглеждат добре оформени или редактирани. Витгенщайн нееднократко основава разсъжденията си на твърдения, които "грубо" или "много грубо" определят, разграничават, разделят или обосновават нещо. Но също така намираме категоричното мнение на Витгенщайн, че "грубостта на това описание по никакъв начин не намалява силата на аргумента".

Освен като достъпно въведение към стила и късната философия на Витгенщайн, Синята и Кафявата книга могат да се определят и като необходима стъпка към основните текстове на късния Витгенщайн. Специално трябва да се подчертае и дидактическата стойност на текста, който се представя на българския читател. Според Макс Блак не може да има по-добро Въведение към Витгенщайн от "Синята книга". Простотата и разбираемостта й той причислява към основните й достойнства, които я правят не само необходим увод към философията на Витгенщайн, но и на които се дължи непосредственото й въздействие и привлекателност. Естественото усложняване на текста на "Кафявата книга" дидактически помага навлизането в по-сложното и деликатно преплетеното, и като такова понякога объркващо и изискващо тълкувания изложение на "философските изследвания", които често се определят като вероятно най-важната и най-влиятелна книга на XX век.

"Философът", пише Витгенщайн, "не е гражданин на нито една общност от идеи. Именно това го прави философ." Няма да е пресилено да кажем, че през целия си живот Витгенщайн стои отвъд философски школи и в някакъв смисъл презира съвременните му моди на мислене. Със своите собствени творби обаче, съзнателно или несъзнателно, той създава една нова общност от идеи. философът публикува много малко и страни от всякакъв вид известност; но въпросите, по които разсъждава пред много малка група от ученици, сега са във въздуха, залите и библиотеките на университетите по света.

Мария Стойчева

в.Култура , брой 32, 22 септември 2006