Момчето, което ходеше с краката нагоре
В наличност · доставка до 2–3 работни дни
- Спиди, Еконт или Български пощи
- Вземане от книжарницата на ул. Аксаков 10
- Връщане до 7 дни
- Автор
- Васил Загорски
- Издателство
- Жанет 45
- Народност
- българска
- Година
- 2003
- Издание
- първо издание
- Корици
- меки корици
- Страници
- 76
За книгата
СЪДЪРЖАНИЕ
Може пък да усети онова черното
И войните така стават
Зелените пристигнаха
Война със зелените
Капчица червена кръв
...
- Чакай! Ти за какво черно ми разправяш?
- За онова от долната земя. То не е виновно. Аз разклатих пръв. Не знаех, че толкова съм силен. Ако знаех, нямаше да клатя толкова.
- Кое си клатил? - попита объркан зеленият.
- Черешата, кое. Те после, Стриганата глава и Ваклъо, ми казаха да не клатя, че така ставали войните - от нищо и никаква работа, ама късно. Черното момче се беше вече ядосало. Рекох да почеша по корема един самолет и да му се метна, но то разклати клоните така силно, че и такъв катерач като мене не издържа. Клонът се счупи и аз паднах долу. Ако бях дете на някой цар, готова ти войната. Късмет е имало, че попадна на мене. Аз хем съм добър, хем не съм и богат. Та казваш, че не е падал никой от вашите?
...
Горчив шоколад
Нима има и червени?
Хайде, сега пък съюзници...
При сваления самолет
В прегръдката на черния гъливер
Бялата усмивка на черния парашутист
Песъчинки и хора
