Расате • Историческа пиеса

Покръстването!

Княз Борис с творческа фантазия и държавнически амбиции се опитва да повдигне нивото на своя народ, на неговия светоглед и морал; да приложи по-модерни и вече изпробвани в по-напредналите страни нови доктрини и религии, без да се съобразява с цената, която ще заплати за много векове напред. Без да осмисли актът на насилие - посечени са на дръвника повече от петдесет известни родове. Посечени до корен; до последната генетична клетка, която би съхранила памет за ужасното насилие и жесток терор към несподелящите волята му, концепция за възход и пречистване на нацията.

Интересен е конфликтът между Княз Борис и неговия син Расате, който от второстепенен конфликт прераства в основен. Странна, но много съвременна е позицията на Расате-Владимир за разум - дори и в големите, държавнически проекти и програми за приемственост и актуализиране на традициите; за отстояване на националните, специфични особености на българското племе. Без имитация и подражателство; за правото на избор не само на управляващите, но и на обикновените хора, които фактически създават ядрото на една нация, нейния жизнен потенциал и оргинален начин на живот.

И двата персонажи - баща и син - са ярко разработени и убедително изнасят този мащабен конфликт извън чисто литературната схема. Те стават аналог (особено при едно сценично осъществяване, предполагам) на съвременни, НОВИ ситуации, доктрини, персонажи, в нашата най-нова история, която за съжаление не винаги се вглежда в грешките на миналото и би могло отново да обрече на една тежка Карма своя собствен народ.

Проф. Елка Михайлова