Тоталност и безкрайност

По общо признание Еманюел Левинас има две главни произведения. Първото от тях е неговата работа за doctoral d`Etat "Тоталност и безкрайност" /Totalite et l`infini, The Hague: Nijhoff, 1961/. След публикуването на този текст Левинас се е превърнал за интересуващата се аудитория от ученик на Хайдегер в анти-хайдегерианец. Той попада в поток от интервюта, статии и разговори, които вече го извеждат на видно място като забележителна фигура на сцената на Западната култура. Особено предизвикателство отправя есето на Жак Дерида "Violence et Metaphisique: Essia sur la pensee d`Emanuel levinas". По това време Левинас е на 55 години и получава за пръв път в живота си университетско преподавателско място в Поатие. През 1967г. е назначен като професор в друг университет - този на Париж-Нантер, а през 1973г. - в Сорбоната. Срещу Хайдегер Левинас настоява, че първата философия не е онтологията, а етиката. Това, което е "от света" и е феноменологически понятно, той противопоставя на това, което "не е от света" като морална отговорност. Отношението към Другия, което е най-напред нравственост и създаване на самата безкрайност, е конститутивно за отношението на Аза към тоталността, без значение дали тя е разбрана като cosmos или cogito.

Еманюел ЛЕВИНАС (1906-1995) е едно от имената във философията с най-голямо бъдеще през XXI век. Ученик на М. Хайдегер и Е. Хусерл, той предлага философска позиция, която задава нови ориентири в мисленето за човешкото общуване и правото на другия. За разлика от апокалиптичния тон на мнозина постмодерни автори езикът на Левинас описва така невероятно трезво ситуацията на съвременния човек, че по думите на Жак Дерида "ни кара да затреперим".