Българите в световните хроники 1939 – 1948, Том 2

Периодът 1939-1943 г. е един от най-малко проучените от новата българска история. Десетилетия наред коментарите върху него се поднасяха повече като аргументи и оправдания за много от рецидивите в политическия и стопанския живот на България през следващите години или се манипулираха като наличен изворов материал, необходим за изграждането на героичната летопис на една изцяло партийна история, игнорирайки всички останали сложни процеси в българското общество. Този период включва драматичната за Европа 1939 г., която за България е показател за постижения в областта на мирновременното стопанство, в стандарта на живота, културата, образованието и науката. В следващите четири военни години страната успява да остане извън пожара на войната, обхванал цяла Европа и голяма част от света, факт, сам по себе си достоен за повишен исторически интерес, особено през последните десетина години, когато, общо взето, паднаха всякакви ограничения и търсенето на новата тема създава вече немалко грижи на изследователите. Основната ми цел в подбора на тези хроники отново е да покажа как българите и България са видяни в посочения период от външния наблюдател, как тогава са оценявани действията и поведението им от приятели и неприятели, от изкусители и доброжелатели.

Стоян Райчевски