Майчина сълза

Някога по нашите земи бродел един вълшебник. Престорил се бил на съвсем обикновен човек. Казвал, че се е родил в Стражица, че обича да пише книги, да слуша Моцарт и да се радва на цветето подрумче. Но вълшебствата му били велики. Той разбирал езика на птиците, животните, дори и на каменните мостове. В душата му никнели прекрасни думи и той ги дарявал на хората. Децата получавали от него чудесни приказки – за Ижо Мижо, Клан-недоклан, за просеното зърно и бивола, за житената питка, за сълзата на лястовичката…Вземете ли в ръце някоя от книгите му, като насън ще стигнете бяла стълба със златни перила. Тръгнете смело по нея. Тя ще ви заведе в царството, нарисувано от Любен Зидаров в приказката " Майчина сълза ". Там може да срещнете Вълшебника. Веднага ще го познаете. На раменете му е кацнала лястовичката, за която разказва Ангел Каралийчев.