След края на класиката

"След края на класиката" + CD 50MB CARD-R има свой обект две гранични повести: "Двойник" на Ф. Достоевски и "Египетска марка" на Осип Манделщам. Повестта "Египетска марка" е уникална с композицията, персонажите, с начина, по който интерпретира идеята си за социалния хаос във времето на радикални промени в Русия. В нея откриваме една отворена композиция, която позволява текстът да набавя своите значения от широко поле контексти. Един от тях е "Двойник" на Ф. Достоевски. Двете творби са свързани от общата тема на Града. Но Петербугр не е единствената междутекстова връзка. Лабиринтът, социалният хаос, малкият човек са другите общи топоси между тях. И ако Достоевски превръща града в повод да изобрази своя нищожен герой, то Манделщам центрира цялата повествователна енергия само към пространството. То ще бъде метагероят на новата проза.

"Двойник" и "Египетска марка" са гранични книги. Първата показва как Достоевски вече прекрачва отвъд натурализма и реализма с концентричния тип повествование, из който няма кумулация, а итеративни схеми, повтарящи се ситуации. Другата повест на Манделщам е на границата между руския авангард и постмодерния език. Но и двете повести имат общ свръхзнак - Града, както и общи мотиви.

"След края на класиката" ще бъде полезна за българисти и русисти, както и за всички онези, които имат четенето и филологизма за едни от малкото останали удоволствени места за ума и духа ни.

ЦВЕТАН РАКЬОВСКИ е роден в Габрово. Завършва Софийския университет "Св. Кл. Охридски" през 1985 г. Доцент по теория на литературата, доктор на филологическите науки. Преподава в Югозападния университет"Н.Рилски"в Благоевград. Автор е на книгите Паратекстът на литературната творба (1997), П. К. Яворов и българските поетически силуети (1998), Българските контексти в литературата (1999), Отвъд каноните: носталгиите на високата българска литература (2001), Образи на българската памет. Историята. Поборниците. Записките (2004).