Произходът на светската царска институция в Древния Преден изток през III – II хил. пр. н. е.

УВОД

Интересът към произхода на царската светска или теократична институция в Древния изток е постоянен от времето на Херодот, Мането(н) и Аристотел. Съвременните знания за характера на царската институция в Древния преден изток са създадени след публикуването на първите шумерски, акадски, асирийски и хетски текстове. Основните хипотези са две:

Според Първата властта на царете на Древния изток е теократична, и източните царе са обожествени монарси, наследници на древни суверенни царе, неподвластни на контрола на демократичните институции. Проблем, който има както привърженици така и опоненти, и който като част от темата за произхода на най-ранните държавни институции заслужава да бъде изследван.

Според Втората хипотеза произходът на царете в Древния изток е свързан с военно-временните вождове, които първоначално подлежат на родовоплеменен контрол, и властта им е изборна или периодична.

Проучването на темата за Произхода на царската институция в Древния изток е необходимо и в пряка връзка с постиженията в изследването на ранната държавност, в която трудно доловима писмено е институцията на управителя. Трудността е обусловена от:

По-късните жречески редакции на текстовете, в които идеологическите обяснения прикриват институциите които са се развили във владетелски и държавни и съответно произхода им.

Недостатъчните за ранния период от историята на Предния изток преки извори.

Различните виждания за произхода на царската институция - за демократични или недемократични общества и от древните и от съвременните изследователи.

Отсъствието на опити за изследване на темата, които надхвърлят регионалните области на египтологията, шумерологията, асириологията, хетологията, иранистиката, индологията и др