ПРЕДГОВОР

Населението, включително неговите форми на локализация - селищата, още от дълбока древност е обект на изучаване от географията. Никога обаче то не е било неин монопол. С изучаването му се занимавали и редица други научни дисциплини етнографията, антропологията, историята, биологията, а в последно време и демографията, статистиката, икономиката на труда, районната планировка и др. Макар и с общ обект на изследване, отделните дисциплини значително се разграничават по сфери (предмет) на изследване и задачи за решаване.

Географията на населението като самостоятелна научна и учебна дисциплина се формира в сравнително ново време. Интересът към нея особено силно нараства през втората половина на миналия век. Сега тя има ясно определен предмет, съдържание и задачи. Застъпени са почти всички нейни направления и са изяснени допирните точки и взаимоотношенията й с другите географски дисциплини и науки.

Обособяването на географията на населението в самостоятелна дисциплина и бързото и развитие в последно време станаха възможни в резултат на новите условия и фактори, намиращи широка изява в развитието на съвременното общество. От тях особено важно значение имат:

- постиженията в теорията и методологията на икономическата география и на дисциплините имащи за обект изучаването на населението;

- подобренията и силно нарасналата информация за населението и усъвършенстването на изчислителната техника;

постоянно растящите нужди от демографски знания във връзка с географизацията на обществените науки;

- непознатите доскоро високи темпове на възпроизводство на човешките ресурси, интензивното протичане на териториалната и социалната мобилност на трудовите ресурси и свързаните с тях проблеми по изхранването на населението и опазването на природната среда;

- засилване влиянието на научно-техническия прогрес и на социалните проблеми върху трудовата заетост и безработицата сред икономически активното население;

- преориентирането на голяма част от научните географски кадри към актуалните направления в географията на населението.

Учебникът "География на населението на света" е написан за студенти по специалностите "География и биология" и "История и география" в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". По структура и съдържание учебният материал е разгледан в единадесет учебно-методични теми. Във всяка тема се акцентира върху най-важните въпроси и свързаните с тях актуални проблеми и тенденции. Това придава на учебника подчертана научно-познавателна и практико-приложна стойност.

В глобален и регионален план в учебника се разглеждат основните раздели на географията на населението: поява, развитие, задачи и място сред другите науки; брой и нарастване на населението от дълбока древност до наши дни; особености на възпроизводството; видове и интензитет на миграциите; полово-възрастова структура; изменение в съотношението между градското и селското население; грамотност и степен на образование; класов и социален състав; расова, етническа и религиозна принадлежност; трудови ресурси и трудова заетост; населеност по географска ширина, надморска височина и отдалеченост от водни басейни; същност и географски типове разселение; развитие и проблеми на селските и градските селища; урбанизация и съвременни урбанистични форми; методи за прогнозирание и прогнозни разчети; проблеми на изхранването и оцеляването на човечеството във връзка със съвременния и по-нататъшния му бърз ръст. Във всеки раздел се привеждат показатели и тенденции за демографското и поселищногеографското състояние и развитие на България.

Текстовата част на учебника е подкрепена с нова статистическа информация и нагледни средства - таблици, схеми и картографски приложения.

Въпреки че учебникът е написан специално за студенти от Шуменския университет, той може широко да се ползва и от студенти на други университети и висши учебни заведения, в които се изучава курсът "География на населението", от учители по география. Общообразователната му стойност го прави ценен и за специалисти от близки на географията дисциплини, краеведи и любознателни граждани.