Седнал във въздуха

НЕ СЪЖАЛЯВАМ

Всеки път, размечтая ли се как беозблачно бих живял с многолюдната си челяд в Рим, Берлин или Ню Йорк, се сещам за едно изречение от "Дневниците" на Борис Делчев: "Когато не си патриот, всякакъв можеш да станеш".

Да не се заблуждаваме - величави природни гледки има навсякъде. България не е география, въпреки че столетия наред наши и чужди политици се опитват да я превърнат от държава в географско понятие. България са българите. И затова България е навсякъде, където има и един българин само. Да обичаш България, за мен означава, да обичаш българите. Да обичаш великите полети на духа и мерзките падения на предателството. Да обичаш българите, които стрелят по прокурори и българите-прокурори, по които си заслужава да се стреля. Да обичаш начина, по който само българите умеят един друг да се мразят. Да обичаш безумната им вяра, че животът някак ще се подреди и без техните лични усилия. Да обичаш неистовата им работоспособност, когато трябва нещо да се разруши и чудното им уверение, че не им трябва месия, а пари от лотарията.

Да обичаш Банските и Копривщенските къщи, но също и панелите от "Люлин" до "Меден рудник"...

Независимо дали те съдят, или просто регистрираш фирма, определението на съда започва с "В името на народа". Това не е случайно. Вероятно става дума за българите.

Да обичаш, не означава да приемаш. Може би означава, да разбираш. А когато разбираш, можеш да направиш информиран избор. Живеем в свят, където - и за добро и за зло - не само сексуалността, но и националността е въпрос на избор. Мъжество на разума е, да направиш избора, сила на сърцето - да не съжаляваш. Не съжалявам не само за миналото. Не съжалявам дори за бъдещите дни, които ме осъждат да съм българин сред българи.