Български манастири през вековете

УВОД

Ако за писмено засвидетелстване на реално съществувалите православни обители през вековете приемем споменаването им в старинни и редки манускрипти, било по повод на щедро дарителство или потвърждаване на права и заслуги, то наистина ще се затрудним за историята на нашите манастири. Истинската научна обработка на данни за тези средища започва в модерни времена, толкова дълги и мълчаливи са периодите на наложената изолация, особено от късното средновековие. И все пак - историеската памет на българина е бивала провокирана от неочаквани споменавания в народното творчество, от домашни хроники, редове от посланически рапорти, жития и приписки, понякога от многоглаголни турски документи, възвеличаващи щедростта на владетеля, пак от редове на чужденеца, този път пътешественик, поел по старите пътища, приписки и т. н.

По-сериозни опити за написването на историята на българските манастири започват от средата на XIX столетие. Подтиквани от интереса си към православните ценности на изток и от интересите на руската формираща се империя към топли, незамръзващи морета, руски пътешественици, особено такива доказали научните си възможности, започват да се интересуват от Атон и паметниците му, а по пътя си към Беломорието забелязвали и големия наш манастир в Рила. Виктор И. Григорович публикува в "Московские ведомости" (№ 64, 1853 г.) "Дополнительнне известия о Рильской обители, что в Балканах", като дава информация за преводаческата и съставителската дейност в обителта.

"Български манастири през вековете" е синтезиран опит на един от изследователите на нашето историческо минало - Георги Нешев - да изтъкне приноса на християнските ни обители в националната история. Започнал преди години с успешна защита в Института по история на дисертационен труд за манастирите, издал монографични и други проучвания по същата тема, авторът представи на "Славянска библиотека "при Славянското дружество в България настоящото издание. То дообогатява и допълва неговите досегашни приноси и да се надяваме, ще се посрещне с доверие и признание от радетелите на българския дял в славянското и общоевропейското духовно развитие.