Първи вълнения

... Тогава пред мен изникнаха контурите на млада руса жена с коси, разпуснати до алабастровата гръд. Можех да различа късата блестящо бяла туника около талията и златните сандали с връзки до колената на изваяните и нозе. Забелязала смаяния ми поглед, жената се усмихна - беше невероятно и безплътно хубава.

- Ела да потанцуваме - покани ме мелодичният й глас, в който звъннаха камбанките на горски цветя, отърсващи се от росата. Още преди да отговоря, аз вече летях с нея напълно покорен от фигурите, които заедно описвахме. Бях ли чел за всичко това? Бях ли мечтал за него? Какво представляваше краткият земен живот с опитите ни да го осмислим? И изобщо - съществуваше ли той? Във вселенската безкрайност съществуваха единствено обятията, в които плуваше душата ми, загубила своята идентичност. Един ден тя щеше отново да се прероди, съхранила в клетките си частички от опита на отминали години, устремена по своя път към съвършенство...