Вълчи капан, Част 2

ПРЕДГОВОР

Христо Калчев ни напусна внезапно, без никакво предупреждение. Типично в негов стил. Остави ни последния си роман на записки, с обичайните си прозрения, които се оказаха верни. Счетохме за свой дълг да довършим започнатото и да го доведем до знанието на читателя.

Писателят Калчев беше от онези хора, които оцветяват света и го правят различен. Съзнаваме прекрасно, че не можем да го заместим изцяло. Благодарим на съпругата му Ели и на сина му Додо, че ни предоставиха материалите, по които работихме. Без тях нямаше да се справим.

Старали сме се да спазваме максимално линията на героите му и да предадем това, което той би искал да каже, ако беше между нас.

Истината за обществото е най-нужна на самото общество, както казваше той. За да можем да се оглеждаме в нея и да виждаме недостатъците.

Искаше хората да знаят тази истина, както и вярваше, че няма да забравят присъствието му в живота и литературата.

Някои от събитията в романа наистина се случиха след като Христо се премести на небето. В неговите книги имаше отговорни предупреждения за бъдещето на България. Той отричаше мисията си на пророк, но ги бе предвидил с такава удивителна точност и с такова прозрение, характерни само за великите мъже.

А Христо беше такъв.

Покланяйки се пред паметта му, ние довършваме последния му роман и се надяваме, че ще ни прости. Закъсняхме. Правим го с усилията на цялото издателство "Световит", което никога няма да го забрави.

Оги и Владо приятели