Филипики

На границата на старата и новата ера Демостен е въздигнат до образец за литературен език и писател, който умее да внушава чувства, без да се обръща внимание на политическите му възгледи. Във византийската традиция Демостен е покрит със слава не поради републиканския си патос. Обратно, в епохата на Френската революция той е тачен именно поради това. Тези примери стигат, за да напомнят, че значителното литературно дело не се свежда до една черта и един смисъл. Само възел от значения, то е витално, способно да поражда и нови значения.

Проф. Богдан Богданов