Византийската теокрация

Сър Джеймс Кохран Стийвънсън Рънсиман, втори син на Първия виконт на Рънсиман и Доксфорд, е роден на 7 юли 1903 г. Получава образованието си като кралски стипендиант в Ийтън и Тринити Колидж, Кеймбридж. От 1927 до 1938 г. е член на преподавателската колегия на Тринити, където чете лекции. През 1934 г. сър Рънсиман е назначен за пресаташе към Британската легация в София, която длъжност заема шест години. По-късно работи в Британското посолство в Кайро. Преподава византийска история и изкуство в Истанбулския университет (1942-1945) и е представител на Британския съвет в Гърция (1945-1947). Този период го обвързва трайно с проблемите на Балканите, където, според неговите думи, "историческият спомен тлее бавно".

След службата в дипломатическите ведомства сър Стивън Рънсиман се отдава на активна преподавателска работа, като чете лекции в най-престижните британски и американски университети. Много от тези лекционни курсове залягат в основата на някои от най-известните му монографии. Продължително време е директор на Британския археологически музей в Анкара и е председател на Англо-гръцката лига. Приет е за член на световноизвестни академически общности като Британската академия, Американското философско общество, Мадридската академия. Сър Рънисман е почетен доктор на Кеймбридж, Сейнт Ендрюз, Оксфорд, Лондон, Глазгоу, Дъром, Ню Йорк, а от 1993 г. - и на Софийския университет.

През 1958 г. получава рицарско звание и става кавалер на ордена "Феникс", присъден му от гръцкото правителство през 1961 г. В книгата му "Азбучник на пътешественика" в статията на буквата "Б" помества изящно написан спомен за престоя му в България. През май 1993 г. сър Стивън е удостоен с орден "Мадарски конник" за изключителния му принос в изследването на българската история и по случай неговата 90-годишнина.