Професионалистът

Допечатка от 1999 г.

Конър Фицджералд работи в специална елитна част на ЦРУ. След акция в Колумбия Конър се прибира в Щатите при семейството си, за да научи, че е станал неудобен за шефовете си.

Оттук нататък действието се развива главоломно. И непредсказуемо. Интригата става все по-заплетена.

С интелигентен език, интересни и чудати образи, напрежение и много човешки емоции

Джефри Арчър е успял да създаде интересна и невероятно приятна за четене книга.

Джефри Хауърд Арчър, роден на 15.04.1940 г., е преуспяващ автор на редица известни романи. Роден е в Лондон. След завършване на училище участва във военни трейнинги, работи като полицейски сътрудник, а по-късно работи и като учител. Спечелва място в колежа Бресъноус, Оксфорд. Там му се предоставя възможността да учи една година за получаване на диплома, за която по принцип са необходими три години. Въпреки това не завършва Оксфорд. Докато е в университета, се справя доста добре със спорта, дори участва в състезания. Среща съпругата си Мери, която е била повече от отлична студентка. Вярва се, че тя има заслуга за най-преуспелите му романи. По-късно започва кариера в политиката като съветник в Лондон. На 29 години е избран за член на парламента за графството Линкълн. По-късно е обявен за най-младия член на парламента. През 1974г. Арчър задлъжнява след като става жертва на измама в проекти, обвързани с канадската компания. По време на изборите през 1947г. той се отказва от членството си в парламента и се връща към писането на романи. Първият му роман "Нито пени повече, нито по-малко" е бил изключително успешен. Но "Кайн и Авел" става неговият най-продаван роман, достигайки първа позиция в класацията на Ню Йорк Таймс. Малко по-късно е екранизиран в няколко телевизионни серии. Следващото важно нещо в живота му е закупуването на Vicarage, Grantchester, къща свързваща се с Рупърт Бруук. Кариерата му на политик преуспява още повече, когато става добре познат със своите книги. Той става заместник председател на Консервативната партия на Маргарет Тачър и 1992г. му е връчена титлата за благородник от Джон Старши. През 1999г. е избран от партията за кандидат за кмет на Лондон, но е принуден да се оттегли от състезанието. През неговата по-късна кариера той бил анкетиран от журналиста Майкъл Крик, известен като негов неофциален биографист. Юли, 2001 г. Джефри Арчър бил обявен за лъжесвидетелстване и изопачаване на истината. Това било във връзка с клеветата от 1987г. че е получил £500,000 обезщетение от известна личност, която заявила, че той имал сексуални взаимоотношения с проститутка. Въпреки че спечелва делото, разкритието, че си е измислил алиби, води по-късно до убеждението, че е лъжесвидетелствал. Тези последващи събития хвърлят съмнения в публичното пространство в правотата на решението по случая. Най-необмисленото в случая е, че измисля алибито си на грешна дата. Осъждат го на 4 години затвор, а през месец юли, 2003г. е пуснат условно. Благородническата му титла е отнета и би могла да бъде върната не по-късно от 2005 г.

Романи от Джефри Арчър

• 1974 – "Нито пени повече, нито пени по-малко" Not a Penny More, Not a Penny Less

• 1977 – "Да кажем ли на президента" Shall We Tell the President

• 1979 - "Каин и Авел" /Kane and Abel/

• 1982 - "Блудната дъщеря" /The Prodigal Daughter/

• 1984 - "Пръв сред равни" /First Among Equals/

• 1986 - "Въпрос на чест" /A Matter of Honour/

• 1991 - "Тьрговецът" /As the Crow Flies/

• 1993 - "Чест сред крадци" /Honour Among Thieves/

• 1994 – "Дванадесетте клопки" /Twelve Red Herrings/

• 1996 - "Четвъртата власт" /The Fourth Estate/

• 1998 - "Единадесетата заповед" /The Eleventh Commandment/

• 2002 - "Синове на съдбата" /Sons of Fortune/

• 2002 – "Затворнически дневник" /А Prison Diary/